Рюъл проследи погледа й с лека усмивка и посочи към поставената зад завесата седяща вана, от която се издигаше пара.
— Истинско щастие е, че си точна — каза тихо той. — Иначе водата щеше да изстине.
— Това не би имало значение — отвърна Джейн сухо. — Предполагам ще искаш да гледаш как се къпя.
На лицето му се появи някакво странно изражение.
— Много вероятно.
Джейн приседна на широката, тапицирана с бяла коприна кушетка близо до ваната, събу ботушите и вълнените си чорапи.
— Така и предполагах.
— Защо?
— Нали искаше да се… чувствам притеснена и унизена. — Тя стана и разкопча ризата си. — Всичко е по план.
— Всъщност аз имах нещо друго предвид. — Рюъл замълча. — Любовницата трябва да бъде оградена с нежност… Представях си по-скоро как изпробваме някоя от радостите, които е изпитвала майка ти.
Тя изтръпна. Ритникът попадна точно в корема й. Ръката й замря на второто копче.
— Не можеше да си представиш по-удачно отмъщение, нали? Предполагам не си очаквала, че ще те бия с камшик или ще те окова в някакъв уред за мъчения… Помниш ли като говорихме, че не понасям змии, аз ти казах, че всеки има нещо, от което се бои? — Той я изгледа пронизително. — Не е ли именно това най-големият ти страх? Да станеш курва като майка си?
— Да — прошепна тя.
Робство. Подчинение. Плен.
Трябваше да знае, че с непогрешимия си инстинкт Рюъл ще намери възможно най-жестокия удар.
— Е, сега не искаш ли да избягаш?
За миг тя изпита огромното изкушение да побегне наистина, но това щеше да бъде второ поражение.
— Не.
Стори й се, че на лицето му се мярна разочарование. Но сигурно се лъжеше. Защото още в същия миг той вече се усмихна иронично:
— Ами хайде тогава! Ваната ти изстива.
— Не още. — Тя го погледна намръщено. — Искам да ми обещаеш нещо.
— Обещание?
— Да ми обещаеш, че когато изляза оттук, ще сме квит. Да ми обещаеш, че няма да се мяркаш повече на строежа без уважителни причини.
— Мисля, че за това вече се разбрахме.
— Аз искам да ми го обещаеш.
Той помълча за момент и каза бързо:
— Обещавам.
— Добре. — Джейн усещаше тежкия му поглед върху себе си, когато се разсъблече набързо и тръгна към ваната.
— Чакай. Обърни се!
Тя изтръпна. Ето, започва се… След това се обърна бавно към него.
Опрян до стената, той плъзна поглед по тялото й.
— По-слаба си, отколкото беше в Казанпур. Като си облечена, не се забелязва.
— Винаги отслабвам, когато имам тежка работа.
Той стисна устни.
— Означава ли това, че трябва да се чувствам виновен, задето те принуждавам…
— Ти не си ме принудил. Това е мое собствено решение — Джейн го изгледа предизвикателно право в очите. — И аз почти щях да те победя, ако този проклет слон…
Рюъл се усмихна.
— Да. Но „почти“ все още не е „напълно“. Сега се завърти около себе си. Бавно.
Тя усети как й става горещо, но все пак се насили и го направи, успя да се завърти с безизразно лице, като че го правеше някакъв механизъм.
— Въпреки че си отслабнала, сега гърдите ти са станали по-големи.
— Мога ли да се изкъпя — попита тя.
— Не още. Обърни се с гръб към мене!
Джейн прехапа долната си устна, но се обърна и застана изправена като свещ.
— Чудесен задник! — Гласът му стана дрезгав. — Объл и твърд. Помниш ли картината във вагона на махараджата?
Тя имаше чувството, че е някаква робиня, която разглеждат на тържището. Или че е някоя от жените при Френчи… Робство.
„Няма ли да престанеш най-сетне!“ — каза си тя злобно. — „Дай му каквото иска…“
— Не си спомням. Приключи ли?
— Да. Влизай във ваната.
Тя измина бързо няколкото стъпки до седящата вана и се потопи в топлата вода.
„Не го поглеждай! Забрави го… Все едно, че го няма…“
От топлата пара я лъхна аромат на жасмин и лимон. Тя взе гъбата и започна да жули сърдито рамото си.
— Не толкова грубо! — Подиграваше й се. — Не бих искал да се ожулиш.
Джейн не вдигна очи от водата.
— Няма да го постигнеш. Ще останеш разочарован!
— Така ли? — Гласът му прозвуча съвсем близо до нея. — Защо мислиш така?
— Защото аз няма да… — Тя млъкна, защото усети ръцете му на главата си, той разплиташе плитката й. — Няма да позволя да ми причиниш болка.
— Така ли? — Пръстите му разплитаха косите й бавно, сръчно, докато бликнаха като водопад по целите й рамене.
Да, умен е… Меката копринена коса докосна кожата й и само увеличи още повече чувството на ранимост и женственост. Джейн навлажни устните си:
— Докато идвах насам, имах време да помисля. Мога всичко да изтърпя, щом като е за няколко дни.