— Мяу — у.
— Черъти, ела тук, пис-пис.
Хубаво бе, че имаше на кого да поговори. Котката, без да чака втора покана, скочи в скута й.
— Ох, че си тежка. Ще трябва да те оставят малко на диета.
Черъти я погледна с премрежен поглед и се отърка в коляното й, Ким започна да милва сивата й пухкава козина, докато котката замърка от удоволствие. После реши да я подразни. Изви опашката й и започна да я гъделичка по носа. Възмутена, Черъти скочи на пода, но и без това бе време за Ким да разопакова чантите си.
Деидре й бе дала цял куфар с дрехи. В началото отказваше да ги вземе, но когато видя огромния й гардероб, мълчаливо се бе съгласила. Не си бе и представяла, че има толкова много неща. Сигурно бе предимство да си омъжена за суетен мъж като Кайл.
В другата чанта бяха покупките й от „Дилайла“. Когато я отвори, стаята се изпълни с миризма на цветя. Това й създаде илюзията, че си е у дома, защото пазаруваше от същата верига магазини и в Сиатъл. Приятно се изненада, че и тук, в Лилоут Крийк, използват същия аромат.
Финото бельо бе тайната слабост на Ким. Понякога този каприз й костваше доста голяма част от доходите. Обожаваше секс бельото. Обичаше да усеща нежното му докосване по тялото си. То я караше да се чувства още по-женствена.
Вдъхна отново приятния аромат на цветя. Бавно, удължавайки удоволствието си, започна да изважда едно след друго красивите пакетчета. Копринени и сатенени бикини, комбинезони, нощница с дантели, прозрачни сутиени, чорапи с жартиери и дори един чорапогащник. Отдавна не си бе купувала чорапогащници, защото не бяха удобни, а и лесно се късаха. Но този просто бе грабнал очите й с дантелените си орнаменти.
Подреди всичко внимателно в гардероба и започна да събира празните опаковки. Стори й се, че чу някакъв шум, и рязко се обърна към прозореца. В началото не видя нищо, освен тъмнината на нощта. Но после замръзна на мястото си… Някой я наблюдаваше…
VII
Вон спря да поговори с Джордан Хол, който бе дежурен и охраняваше къщата на Вивиан Фарис. Мислеше вече да си тръгва, когато силният писък на Ким разцепи въздуха. Хукна като ужилен. Тя извика отново. Неподражаемият звук остана да вибрира в ушите му. Все още не можеше да разбере какво е извикала. Чуваше зад себе си тежките крачки на колегата си. Джордан бе по-висок от него и, въпреки бялата си коса, явно бе в добра форма.
Вон почти изби пантите на входната врата и влетя в коридора. Не бе направил и няколко крачки, и се сблъска с бягащата насреща му Ким. Ръцете му се обвиха около нея.
— Ей, чакай! Аз съм Вон. Какво се е случило?
Очите й, разширени от ужас, го гледаха диво.
— Той е тук!
— Къде? — Вон разтърси раменете й. — Къде, кажи ми, Ким?!
— На дървото. Гледаше ме през прозореца…
Той се поуспокои, като чу тези думи. Това повече приличаше да е работа на Скитър Бърнс. Но защо не го бяха забелязали?
— Джордан, върви огледай къщата.
Полицаят кимна с глава, извади пистолета си и се отдалечи.
— Ким, успокой се. Всичко е наред. Няма нищо страшно.
Почувства как по тялото й пробягаха тръпки и я притисна по-близо до себе си. Започна нежно да гали косите и гърба й, опитвайки се да я успокои. Усети аромата и топлината й. Вече мислеше, че е преодоляла шока си, но когато очите им се срещнаха, Вон бе поразен от ужаса, който видя в тях.
Ким го отблъсна.
— Гадно копеле! Мразя те!
Нахвърли се с юмруци срещу него, удряйки го с всичка сила по гърдите.
— Мразя те! Махай се!
Вон хвана ръцете й.
— Какво, по дяволите, съм направил?
— Какво си направил ли?!
— Да, това те попитах.
— Накара ме да остана. Каза ми, че ще съм в безопасност. А сега какво? Минал е покрай вас, без да го забележите. Пусни ме! Махай се!
Опита се да се изтръгне от хватката му, но тъй като не успя, ритна го в коляното.
— Ох, това боли!
Ким продължаваше да буйства.
— Моля те, успокой се.
Очите й го пронизваха диво, пълни с ужас. Няколко кичура, избягали от плитката й, закриха лицето й. Сочните й, меки устни бяха леко отворени.
Вон използва силата си и изви все още стиснатите й в юмруци ръце зад гърба й. Тялото й се притисна плътно до неговото. Ким за момент престана да се съпротивлява и се втренчи в лицето му.
Тъмночервените й устни го привличаха като магнит. Вече не се опитваше да я успокоява. Искаше да опита вкуса на тези устни.
— Моля те, пусни ме… — прошепна тя едва доловимо.
Усети дъха й, когато се наведе, за да я целуне. Притисна я още по-здраво до себе си и Ким изохка. Вон използва отварянето на устните й, за да гмурне езика си в топлата влажна пещеричка на устата й.
Ким застена тихичко.