Желанието и страстта го връхлетяха с горещината на пустинен вятър. „Но какво правя аз! Не е сега време за романтика?“ Бавно освободи стиснатите й в юмруци ръце и обгърна кръста й. Нежно прекъсна целувката и зарови лице в косата й. Започна да масажира плавно гърба й, докосвайки с устни шията й.
Стресна ги проскърцването на входната врата и Ким се отдръпна рязко. Джордан Хол се изкашля смутено.
— Шерифе, някой е идвал със сигурност. Има смачкана трева близо до дървото. Но после е избягал навътре в гората.
— Добре, Джорди, изчакай ме навън, ще дойда да поговорим след минута.
Вон се стараеше да игнорира многозначителния тон на полицая.
— Както кажеш, шерифе…
Той се усмихна и затвори.
Лицето на Ким пламна от неудобство и тя се отпусна на дивана. Явно Хол ги бе видял, че се целуват, а това значеше, че утре целият град ще говори за това.
— Ким…
— Не искам да те слушам. Не ми казвай нищо. Не знам защо ме целуна, но те предупреждавам, да не го правиш отново.
— Но това беше само целувка. Какво толкова се е случило?
— Това си е моя работа. Трябва да ти кажа, че изобщо не те харесвам. И никога повече не искам да се обвързвам с ченге. Ясно ли ти е?
— Ким, ти си правиш твърде грешни изводи от една целувка. Не съм ти споменал нищо за обвързване, нали?
— Гадно копеле! Защо не си…
Вон побърза да я прекъсне.
— Ким, извинявай. Не биваше да казвам това. Исках да си поговорим, кой може да е идвал, а ти си помисли, че започвам да те свалям. Да забравим какво се случи между нас. Окей?
Ким мълчаливо продължи да го гледа с презрителен, студен поглед.
— Няма защо да се страхуваш. Мисля, че това е работа на Скитър Бърнс?
— Кой е пък този?
— Скитър живее от около десетина години в Лилоут Крийк. Обича да надзърта през хорските прозорци. Избира си обикновено момичета, които го привличат. Глобяван е, а и два пъти съм го арестувал. Ако го хвана отново да го прави, няма да му се размине.
— Мисля, че си спомних за него…
— Виждаш ли, няма нищо страшно. Този Бърнс е непоправим.
Ким само поклати глава.
— Виж, ще отида да поговоря с Джордан. Трябва да установим как се е промъкнал, без да го усетим. Ще ти се обадя утре, окей.
— Добре.
Ким все още беше ядосана и не вдигна очи, дори когато той си тръгна.
След като свърши разговора си с Джордан Хол, Вон се отправи към джипа си. Най-сетне можеше да се прибере вкъщи. Тъкмо се канеше да запали двигателя, когато радиостанцията изписука.
„Какво ли има пък сега?!“
Нощен диспечер беше Етел Райт. Може би не бе нещо важно и тя щеше да се откаже да го търси. Главата го болеше вече няколко часа. Уморено се отпусна върху волана. Ново изписукване изпари надеждата му за почивка.
— Шериф Гарет слуша.
— Господин шерифе, възникнал е скандал и сбиване в бара „Ти Джей“.
Етел винаги се държеше официално и спазваше цялата формалност. Тя беше достатъчно възрастна, за да бъде майка на повечето хора от участъка и не одобряваше свободното поведение на по-младите.
— Какво точно се е случило, Етел?
— Едно от момчетата на Хенсън се е сбило с Фил Барлоу. Счупило му е главата със стик за голф.
Вон включи на скорост и зави в посока към града, като изруга на ум.
Вече се досещаше какво може да се е случило. Братята Барлоу бяха пияни от сутринта. Никога не ги бе виждал да се бият, което означаваше, че нещо сериозно ги бе ядосало. Ако те загубеха чувството си за хумор, тази нощ щяха да създадат доста работа на местната болница.
— Етел, изпрати ли някой там?
— Да, вашия заместник, г-н Килиан от Калиспел Фолс.
— Предай му, че след малко пристигам.
Познаваше момчетата на Хенсън и от училище. Те само към него изпитваха някаква форма на респект. Ако не беше шериф, би оставил Фил и брат му, да им дадат заслуженото.
Уважаваше донякъде братята Барлоу, защото макар че си пийваха, рядко му създаваха проблеми. Същото не можеше да се каже за синовете на Хенсън. Бе се наложило да направят допълнителна килия в участъка, защото те бяха най-редовни посетители. Опита се да си спомни, дали някой от тях не бе задържан в момента. Не, изглежда, че и четиримата бяха в бара. Единствените места, където не ходеха заедно, бяха затворът и тоалетната, макар че за последното не бе особено сигурен.
Отдавна му бе ясно защо неговата бивша приятелка, Дорийн Хенсън, имаше такова отношение към семейството си. Откакто бе напуснала родната си къща, тя не ги бе посетила нито веднъж. Нищо чудно, след като бе прекарала детството си сред подобни отрепки.
След няколко минути паркира пред „Ти Джей“. Повечето от редовните посетители бяха излезли навън, предпочитайки сигурността на уличния тротоар, и там допиваха питиета си.