— Казвам се Лиз Мърфи. Аз съм приятелка.
— На кого?
— Как на кого, на теб, разбира се. Може ли да вляза?
Ким продължаваше да я гледа втренчено.
— Срещала ли съм ви някъде?
Зададе този въпрос от учтивост.
Знаеше, че не бе я виждала. Всеки, който я бе зърнал веднъж, трудно би я забравил.
— Не, скъпа.
Ким разтърси глава. От този разговор със сигурност щеше да има главоболие.
— Но, как тогава твърдите, че сме приятелки?
— Ще бъдем, скъпа, ще бъдем, в най-скоро време. Ти имаш нужда от мен и аз дойдох да ти помогна.
„О, не! Само това ми трябваше — някаква изкукала лелка!“ Ако това се случваше в Сиатъл, с удоволствие щеше да й тръшне вратата под носа. Но тук бе Лилоут Крийк. Ако сега изгонеше Лиз Мърфи, утре всеки човек, а и неговото куче, щяха да го узнаят. Темата за нейната грубост щеше да бъде в устата на местните клюкарки поне няколко месеца. Мисълта за това бе достатъчна, за да направи крачка назад.
— Заповядайте, мисис Мърфи. Съжалявам, че така изглеждам, но току-що ставам от леглото. Ще изпиете ли чаша кафе с мен?
— С удоволствие, скъпа — Лиз я последва. — О, направо е прекрасна!
— Какво казахте?
— Кухнята, скъпа, направо е чудесна. Не бях влизала скоро в нормална кухня, а обожавам да готвя.
Ким наплиска лицето си и започна да зарежда кафе машината.
— Аз пък не обичам. Когато съм гладна, ям това, което намеря в хладилника — ябълка, портокал или шоколад.
— Е, плодове може, но след десетина години сладките неща ще започнат да се лепят по теб.
Лиз шляпна с длан закръглените си бедра. Ким й хвърли многозначителен поглед и напълни чинийката на Черъти с котешка храна.
— Май те накарах да се замислиш следващия път, когато отвориш хладилника.
— Да, изглежда е така, мисис Мърфи.
— О, моля те, наричай ме Лиз.
— Лиз, ще ми обясниш ли, защо каза, че ще ми помогнеш. Някой те е изпратил, нали?
— Не, не точно. Ще те попитам първо, вярваш ли в телепатия, предсказания и други неща от този род?
— Ти не си оттук, нали?
— Не, скъпа, не съм. Идвам от Аризона.
„О, по дяволите! Защо не й тръшнах вратата. Сега можех да си спя отново. Впрочем, никога не бих постъпила така. Сиатъл не ме е променил дотолкова, че да бъда груба с човек, когото не познавам.“
Изправи се, за да налее кафе.
— Мляко или захар?
— Не, благодаря. Не отговори на въпроса ми, Ким, вярваш ли в това?
— Чела съм доста материали. Винаги съм смятала, че е полезно да знаеш повече…
— Това е чудесно. По-добре е, отколкото си мислех.
Лиз реши, че трябва да е напълно откровена с Ким. По принцип тя се отнасяше така с почти всички. Смяташе, че честността е една добра основа за започване на приятелство. Още когато младата жена й отвори вратата, усети, че ще станат добри приятелки.
Отпи от кафето си и се впусна в обяснения. Като начало й разказа, откъде е наследила дарбата си на медиум, и кога за пръв път е предсказала нещо. После й описа подробно това, което се бе случило в хотела. За да не я изплаши допълнително, не й спомена за видението, което й се бе появило. Когато завърши, замълча, търпеливо очаквайки реакцията на Ким.
— И как така реши, че точно мен си дошла да защитиш?
— Не съм много сигурна, но засега само ти си в опасност.
— Да, изглежда е така.
— Виждаш ли, всичко си идва на мястото.
— А как ме откри къде съм? Чрез… предсказание ли?
Лиз се засмя.
— За съжаление, не съм чак толкова надарена. Бях в полицейския участък и случайно чух двама полицаи да обсъждат случая. Споменаха твоето име, и че те грози опасност. Всичко, което направих после, бе да отида в ресторанта на Ерма и да попитам къде живееш.
— Разбирам — рече Ким и отпи малко кафе, опитвайки се да не мисли за празния си стомах. — Въпреки всичко, не ми е ясно как би могла да ме защитиш?
— И аз не знам, скъпа. Нямам никакви умения в областта на бойните изкуства. Моята дарба не идва с „инструкции по експлоатация“. Само със сигурна, че не съм сгрешила. Даже само моето присъствие тук ще ти помогне с нещо. Зная, че трябва да съм в Лилоут Крийк.
— А имаш ли някакъв план?
— Засега планът ми е само да те опозная и да бъда твоя приятелка, ако не възразяваш.
Ким изучаваше лицето на тази жена. И за миг не се бе усъмнила в нейната искреност. „Как ли успява да вдъхва сигурност и уважение?“
— Е, добре, чувала съм, че човек никога не може да има достатъчно приятели. Искате ли нещо за закуска, защото аз ще си препека филийки?