— Не, благодаря, скъпа. Вече закусих при Ерма. Но нямам нищо против да ми налееш още малко кафе.
— Разбира се.
Ким се зарови из хладилника, търсейки мармалад и масло.
— Кажи ми, скъпа, какво мислиш за шерифа Гарет?
— Хм, вече го познаваш. Мисля, че е мръсник.
Най-после откри мармалада зад един буркан с кисели краставички.
— Смяташ ли, че е добър като шериф?
— Оу, даже е прекалено добър. Отнася се много сериозно към работата си.
Гласът на Ким леко се повиши, защото си спомни думите му от предишната вечер: „Не съм ти споменавал нищо за обвързване с теб, нали?“ „Ама че глупак!“ — рече си.
— Ами защо не го харесваш тогава? — сбърчи чело Лиз.
— Просто е един надут фукльо, изглеждащ добре в тесни дънки. Ако ме разбираш, какво искам да ти кажа?
— Разбирам те прекрасно, скъпа.
Усмивката на Лиз означаваше, че това си е в реда на нещата.
— За съжаление, той е от този тип мъже, по които ние, жените, безумно и страстно се увличаме. Това се дължи, изглежда, на нашите първични инстинкти. Ако някой мъж е агресивен, той обикновено е и с голямо самочувствие. А ние свързваме самочувствието му с възможността на този мъж да ни защити… от каквото и да е. Първобитните хора са имали нужда от защита, примерно, от саблезъбите тигри. А ние, съвременните жени, се борим за еманципация и влизаме в противоречие с нашите инстинкти.
Ким се обърна учудена.
— Хей, ти да не си писателка? Откъде измисли всичко това?
— Живяла съм твърде много, момичето ми. Хобито ми е да наблюдавам и изучавам хората. На него посвещавам и голяма част от времето си.
Специалният агент на ФБР явно бе превърнал хотелската си стая във временен офис. Когато Вон влезе, завари го да разглежда с лупа снимките от убийството. Цялото легло, масата и столовете бяха отрупани с материали по делото.
— Добро утро, Стоун. Виждам, че ти е неудобно, но ще се постарая тези дни да ти освободим стая при нас.
— Не се безпокой за това, Гарет, виждали сме и по-лоши времена.
— Какво търсиш с тази лупа?
— Може би нещо, а може и нищо. Ако го открия, тогава ще разбера — отвърна Стоун и се зарови отново в купчината. — Гарет, имаш ли малко време?
— Да, затова съм дошъл.
— Добре, затвори вратата и си намери място, къде да седнеш. — Стоун се изправи и потри уморените си очи. — Прегледах тази нощ всички материали и имам няколко въпроса. Първо, защо си отхвърлил братята Хенсън, като потенциални извършители. Всички, освен може би най-възрастния, са хора способни да извършат убийство. Двама от тях пасват с описанието, което направихме.
— Знам това, но по време на убийството на Кендис Смит всички са били в Лилоут Крийк.
— Това сигурно ли е?
— Абсолютно. Тогава всички са били в участъка за нарушаване на обществения ред. На пияна глава са влезли в църквата по време на неделната литургия и са направили скандал.
— А този Скитър Бърнс? Малко се различава от предполагаемия портрет, но защо си го изключил напълно. Нормално е той да е един от първите заподозрени.
— Познавам го твърде отдавна. Скитър е ходил само няколко години на училище. Едва се справя с четенето, а камо ли сам да започне да пише стихове. И друго, той не може да измъчва или убива животни. Всички в града знаят, че помага и се грижи за ранени или болни животни. Изглежда се разбира с тях по-добре, отколкото с хората.
— Щом толкова добре се отнася към животните, защо не спре да плаши хората, като надзърта нощем по прозорците им.
— Не мисля, че Скитър осъзнава това. Макар че е възрастен мъж, той продължава да разсъждава като юноша в пубертета. Жените го привличат и ужасяват. Наистина, това не е нормално. При него е като болестно състояние. Между убийството и воайорството има твърде голяма разлика.
— Ти спомена, че Бърнс не само не четял добре, но не можел и да пише. Мислиш, че убиецът сам съчинява стиховете?
— Това е само предположение, макар че не съм се занимавал сериозно с този въпрос. Няколко стиха ми прозвучаха познато, а други виждах за първи път. Като дете съм чел доста стихове, затова и предположих, че той сам ги е сътворил.
Стоун го погледна втренчено.
— Ти ме изненадваш, Гарет. Не мислех, че си падаш по тези неща.
— Пак ти казвам, това беше твърде отдавна.
— Хъм… — Стоун се облегна на стената. — Е, ти няма ли да предложиш нещо? Не подозираш ли някой друг, все пак познаваш всички в града? Няма ли човек, способен да извърши престъпление, който ни се изплъзва от погледа? Може би някой, който има досие, за каквото и да е?
— Да, разгледах и този вариант. Разпитах Тайлър Добс. Той обича да сритва кучета, котки, жени, деца — изобщо всичко, което е по-малко от самия него. Има и оплакване от съседите му, че биел жена си. По време на убийството на Кендис Смит е бил в града.