Отвърна му също със спокоен тон, макар че ръцете й трепереха:
— Не мога да стоя като теб в това забравено от Бога място и да пилея времето си. Имам по-добри идеи как да прекарам живота си. Ако убиецът се е отказал от мен, има ли разлика, дали ще съм тук или в Сиатъл?
— Не, няма, разбира се.
Вон стоеше толкова близо, сякаш искаше чрез ръста си да й внуши своето превъзходство над нея. „Няма да стане, шерифе!“
— Но грешиш, ако мислиш, че се е отказал. Прекалено е хитър и винаги обмисля всичко внимателно — добави той.
Направи още една крачка напред и Ким се видя принудена да отстъпи.
— Окей, шерифе, ще остана още няколко дни, но не искай повече от мен. Ако нищо не се случи, си тръгвам. А сега ще те помоля да си отидеш.
— Не и преди да отговориш на въпроса ми.
Вон отново пристъпи и тя усети как гърбът й опира в стената.
— Какъв… какъв въпрос?
— От какво се страхуваш?
— От нищо. Не се страхувам от нищо.
— Е, добре. Защото не мога да си представя, че съм подценил онази нахакана, безцеремонна малка кучка, която нахълта в офиса ми преди няколко дни.
Малко оставаше да му залепи една плесница. „Нима така изглеждам? По този начин ли ме виждат мъжете?“ Сега разбираше, че постепенно се превръщаше в точно такава жена. В опита си да се защити се държеше грубо с всички мъже. Дори Кен Танас често й бе повтарял: „Ким, моля те, отпусни се. Бъди поне един път истинска, престани да се преструваш. Нали съм твой съпруг?“ Колко ли пъти бе чувала тези и подобни думи през четирите години на брака им.
Тогава не можеше да ги разбере. А сега?
— Не, не си ме подценил. Изглежда съм такава…
Вон усещаше, че изпада в особено настроение. Губеше контрол над себе си. Желаеше Ким. Искаше я толкова силно, както никога досега не бе желал жена. Може би това се дължеше и на откритието, което бе направил. Когато бе влязъл в спалнята, за всеки случай бе отворил и гардероба, за да провери дали няма вътре отново някаква изненада. „Изненада“ наистина имаше, защото рафтовете бяха отрупани с фино секс бельо. Наскоро беше чел, че жените много си падали по него, но Ким бе едва втората жена, за която откри, че носи такова. Първата бе една проститутка, която бе арестувал в Сиатъл, но за нея то си беше работно облекло.
Въображението му се развихри. Представи си Ким с разпуснати коси — така, както я бе видял преди няколко дни, когато я бе събудил. Виждаше я да лежи на голямото легло, покрито с бели сатенени чаршафи. Беше облечена в полупрозрачен червен комбинезон, черни бикини и чорапи с дантела.
Искаше да се люби с тази жена. Макар да си даваше вид, че не го харесва, вероятно и тя го желаеше. Колкото повече мислеше за това, толкова по-уверен се чувстваше. Ким имаше нужда от любов. Затова през цялата вечер го бе търсила с очи. Когато и да се обърнеше, откриваше, че тайно го наблюдава. Не знаеше само как да го направи. Преди няколко дни, когато я беше целунал, веднага бе заявила, че не иска да се обвързва с него. Но Вон също не искаше.
Пристъпи още една крачка напред и за нея вече нямаше място за отстъпление. Лицето й се изопна от напрежение, гърдите й се повдигаха от учестеното й дишане. „Какво ли бельо си е облякла тази вечер?“ — мина му през ума.
Ким се опита да се отдръпне.
— Няма да те пусна. Съществува един проблем, който трябва да разрешим.
— Какво имаш предвид?
— Желая те и мисля, че и ти мен — също.
— Какво ти стана? Полудя ли?! Мразя те, махай се!
— Изглежда, че чувствата ни са взаимни, скъпа, но има ли това значение?
— Престани да ме наричаш „скъпа“!
„Господи, и неговите ли чувства към мен са толкова объркани, колкото моите собствени?!“ Сигурно беше така. Както всеки мъж, той навярно си мислеше, че след като я обладае, всичко ще се оправи. Но Ким не беше такъв тип жена. Винаги, когато правеха секс с Кен, той дълго я подготвяше. Запалваше огъня в камината, отваряше бутилка шампанско, търпеливо я възбуждаше…
— Моля те, Вон, иди си…
Пулсът й беше учестен, гърлото й пресъхна. Думите не прозвучаха категорично, а и може би не й се искаше да звучат така.
— Не, Ким!
Изведнъж устата му се наведе към нейната. Докосна я нежно и бавно. Несигурно и колебливо, сякаш да опита вкуса й. Ким не се опита да му попречи. Тялото й не се подчиняваше на разума. Устните й леко се разтвориха. Едва успя да разпознае изплашения звук, който излезе от собственото й гърло. Вон я притисна още по-плътно.
„Господи, помогни ми, как го желая и как се… ужасявам.“
Топлина заливаше тялото й на вълни, ръцете й се обезсилиха, усети езика му в устата си.
Чувстваше се като нощна пеперуда, привлечена от измамната красота на горящия огън. Страхът я връхлиташе неудържимо, но хипнотичното изкушение на желанието и страстта притъпяваха всеки негов изблик. Ръцете му загалиха гърдите й. Прилив на неземно удоволствие, по-силно от всичко досега, я разтърси цялата. Зърната й се уголемиха и втвърдиха. „Господи, колко съм се заблуждавала. Сексът винаги ми е липсвал…“