Вон извади езика си и обсипа с целувки лицето й. Усети топлия му дъх, когато устните му докоснаха меката извивка на ухото й. Сърцето й диво подскачаше. Дишаше бързо и на пресекулки.
Той се отдръпна неочаквано.
— Не мога да повярвам, че това е толкова хубаво… Хайде да се махаме от тази кухня.
Още преди тези думи да достигнат до замъгленото й съзнание, Вон я вдигна на ръце и я понесе. Когато преминаваше през дневната, той видя как стихва възбудата й и колко болезнено изживява всичко. Можеше да прочете всички емоции по лицето й, като в отворена книга. Страх, изненада, отчаяние, покорство. Не можеше обаче да разбере, защо преживява всичко това. Учестеният й пулс, набъбналите й гърди показваха, че тя също го желае. Качваше се вече по стълбите, когато резкият й глас го стресна.
— Вон, пусни ме! Мога да вървя и сама!
— Няма да стане. Ким. Не обичаш ли да те носят?
— Само през прага на църквата.
Влязоха в спалнята и се приближиха до леглото. Очите й се изпълниха с тревога и притеснение.
— Моля те, пусни ме, не знаеш какво правиш.
Той затвори устата й с целувка и я положи нежно на кревата. После бързо откопча и свали сандалите й. Седна до нея и започна да изследва с език чувствителната кожа зад ухото й. Ким се опита да протестира, когато ръката му се зае да разкопчава копчетата на блузата й, но Вон й прошепна нещо и тя се предаде.
Блузата се разтвори и това, което видя, го очарова.
Розов полупрозрачен сутиен покриваше красивите хълмчета на гърдите й. Свали първо блузата й, а после сутиена, и започна да докосва с устни набъбналите им зърна. Ким въздъхна и зарови пръсти в косата му, притискайки го по-силно към себе си. Помогна му трескаво да разкопчае полата й и да я изхлузи през бедрата й. Бикините й бяха същия цвят като сутиена. Тънката прозрачна материя подчертаваше прекрасните й форми. Нова гореща вълна премина през слабините на Вон. Чувстваше, че е максимално възбуден. Изправи се бързо и свали ризата си. Ким отвори очи, за да го наблюдава. Той разкопча колана и се освободи от панталоните си. Останал само по слип, бавно се отпусна до нея. В погледа й, освен страст и желание, откри и любопитство. Това малко го притесни и не избърза да свали слипа си.
Дланите на Ким го помилваха плавно по гърба. Гладката му бронзова кожа я възбуждаше неимоверно. Топлината на тялото му я изненада. Когато Вон сваляше ризата си, откривайки мускулестото си тяло, очакваше, че то ще бъде студено като мрамора, от който сякаш бе изваяно. Всичко в него бе перфектно. Добре оформени твърди гърди, широки рамене, стегнат ханш. Не беше много окосмен, с изключение на русите косъмчета по средата на гръдния му кош. Прекара ръка по плоския му корем и той почти подскочи. „Нима е толкова чувствителен към моите ласки, колкото аз към неговите?!“
Вон развърза плитката и разпръсна с пръсти косата й. Ким доближи лицето си, за да усети отново приятната топлина на гърдите му. Миришеше на хубаво. Имаше приятен мъжки аромат. Без съмнение, Вон бе най-привлекателният мъж, когото бе срещала. Но нали й бе в характера да избягва контактите с мъже от неговия тип. Кен бе симпатичен, но не можеше да се сравнява физиката му с тази на Гарет. Кен винаги щеше да си остане в спомените й като добър и любящ съпруг.
„Господи, какво ми става? Аз съм в леглото с мъж, за когото сигурно мечтаят поне една четвърт от жените в щата, а си мисля за покойния си съпруг…“
Дланите й в унес галеха и изучаваха тялото му. Вон наведе глава, устните му докоснаха гърдите й, а после загриза зърната им. Ким застена от удоволствие. Дълго… прекалено дълго бе живяла без това…
„Вон покри устата й с целувки. Ръката му навлезе под ластика на бикините й, галейки русото венерино хълмче, търсейки я. Влагата прииждаше между бедрата й. Вон внимателно пролази с пръст в утробата й. Все още беше тясна, но ласкава като кадифе, тръпнеща от нетърпение.
Той изхлузи бикините й и започна да изучава тялото й с език и устни. Тишината бе нарушена от дълбоките стонове и въздишки на Ким. Напрежението й вече приближаваше връхната си точка, когато Вон свали слипа си и плавно разтвори бедрата й. Целуна я силно и, притискайки се към нея, бавно започна да прониква във влажните й недра. След няколко тласъка тя изохка от болка.
— О, моля те, скъпа, отпусни се…