— Аз… съжалявам. Не съм го правила от две години…
Треперещият й глас подсказваше, че може да се разплаче всеки момент.
— Шшт. Господи, защо ми се извиняваш? Успокой се.
Вон напрегна волята си, за да овладее желанието и страстта си. Без да излиза от нея, започна да гали лицето и косата й.
— Успокой се, всичко е наред.
Бавно, сантиметър по сантиметър, започна да напредва навътре. Инстинктивно Ким му помагаше, извивайки ханша си.
— Ти да не си девствена? Как си могла да се въздържаш толкова години?!
Ким не му отговори. Пръстите й се впиха в гърба му, притискайки тялото му по-плътно и по-плътно към нейното, докато той най-накрая проникна докрай в нея. Ким застена и обви с крака кръста му, за да приеме по-дълбоко мощните му тласъци.
Няколко минути по-късно Вон усети, че нещо се е променило. Ким все така стенеше, но в стоновете й имаше някаква разлика. Искаше му се да открие каква е, затова се опита да забави ритъма, но вече бе твърде близо до оргазъм. С още няколко мощни движения го достигна, почти едновременно с Ким. Или поне така му се стори…
Сърцето му бавно се успокои. Отпусна, се на една страна до нея и нежно започна да отмахва косата й от лицето:
— Защо имитира, че имаш оргазъм?
Тя се надигна и го погледна учудено.
— Как… защо мислиш така?
— Не съм много сигурен, но ми се стори, че само се преструваш.
Ким се отдръпна от него, зави се в одеялото и впери очи в прозореца.
— Винаги съм го правила.
Нямаше сили да го погледне.
— Не исках никой да разбере, че съм фригидна. Че не мога да изживявам… Винаги ми е било по-лесно да се преструвам.
Вон си спомни страстната, жадна за любов жена, която допреди малко бе в прегръдките му. Не, тя не би могла да е фригидна. За да не може да достига до оргазъм, сигурно имаше причина.
Изправи се на лакти и се взря в лицето й.
— И ти никога не си…
— Не…
Имаше нещо, което криеше. Професионалният нюх му го подсказваше.
— Да не си била изнасилена?
— Не, не съм.
— Ами какво има тогава, кажи ми?
— Ти ще излезеш голям любопитко.
— Винаги съм бил.
Настъпи мълчание.
— На никого не съм разказвала това… Дори и на Кати, най-добрата ми приятелка. Но може би е дошло време да го направя — Ким вдигна очи към него и се усмихна. — След като ти си първият мъж, който откри това…
Отново настъпи мълчание. Ким още се двоумеше. «Дали да му кажа? Узнавайки за това, той става твърде опасен. Когато си поиска, може да ме нарани така, както никой друг досега.» Но някакъв вътрешен глас й казваше, че може да му вярва. Господи, дано не правя грешка!“
— Бях на шестнадесет… Казваше се Гейдж. Беше две години по-голям. Звездата по футбол в нашето училище. Един такъв мускулест, наперен. Когато те видях за пръв път, много ми заприлича на него. Както и да е, излизахме заедно няколко месеца. За него вероятно не съм значела нищо, защото той можеше да има, което момиче си пожелае. Но аз бях глупава и си мислех, че той ще бъде първият и единствен мъж в живота ми. Гейдж ми отне девствеността. Първият път ми хареса, но бях очаквала повече… Извинявай, май ще имам нужда от цигара.
— Вземи си, в джоба на ризата ми са.
Ким се пресегна и извади пакета „Кемъл“. Лицето й бе изопнато от напрежение. Тези спомени все още й причиняваха болка. Загърна се в одеялото, стана и се приближи до стената, където висяха снимки на отдавна починали нейни роднини. Остави пакета цигари на масата до гардероба и погледна към него, макар че едва ли го забелязваше.
— Да, докъде бях стигнала… Реших, че сексът не е нищо особено. Нямаше ги „фойерверките“, които очаквах. Но използвах секса, за да задържа Гейдж при мен. Не допусках, че такава връзка няма никакво бъдеще. Хиляди пъти съм се питала, как съм могла да излизам и да спя с него. Та той не заслужаваше и един ден да бъде с мен. Но тогава сигурно ме е карал да се чувствам като по-голяма, като възрастна, а аз имах нужда от това.
Ким замълча и оправи косата, падаща по лицето й.
— Неговите приятели не ми харесваха. Не бях от тези момичета, които прекарваха цели нощи по купони. Не исках да излизаме с тях, нито дори да ги виждам, независимо колко настояваше той. И понеже удовлетворявах всичките му сексуални желания, Гейдж все по-рядко и по-рядко се включваше в компанията им. Срам ме е като си спомня, каква глупачка съм била.
— Не мисля, че трябва да се срамуваш. Всички сме извършили неща, от които после не сме горди. Такъв е животът.
— О, недей използва тези изтъркани фрази. Каквото и да кажеш, няма да промениш начина, по който се чувствам. Както и да е… Един ден се срещнахме, както обикновено. Гейдж ме заведе в гимнастическия салон. Часовете бяха свършили и бе съвсем тихо. Отидохме в задната част, където държаха дюшеците и другите уреди. И… и той ме съблече. Започна да ме възбужда, само така… нали разбираш… Господи, мислех, че ще ми е по-лесно.