Ким се облегна на гардероба. Мразеше Гейдж толкова, колкото и спомена за себе си оттогава. „Как съм могла да бъда толкова наивна?!“ Не й се мислеше за това, но вече бе започнала да му разказва. Всичко се превръщаше в истинско мъчение.
— Обикновено, преди да се любя, той ме възбуждаше за съвсем кратко време. Смятах, че това е в реда на нещата. Но този път Гейдж бе различен. Любовната ни игра продължи сякаш безкрайно. Сигурно е било повече от половин час. Започнах да усещам неща, които дотогава не бях усещала. Може би за първи път исках искрено той да прави любов с мен. Трябва да ме разбереш, че тогава съм била неопитна и… срамежлива. Опитах се да покажа на Гейдж, че съм готова. Целувах го, притисках тялото му в моето. Но той сякаш не ме забелязваше. Изведнъж ми прошепна: „Кажи ми какво искаш, скъпа. Кажи, че искаш да те любя.“ Мислех си, че тези думи ще го възбудят още повече и затова не се замислих изобщо, когато ги изрекох. Аз наистина исках да го направи. Казах му това, което искаше, молех го да ме люби… — Споменът от болката и унижението сви гърлото й. — И тогава Гейдж се изправи и ме погледна по-особено. Аз лежах там, дънките ми бяха свалени, блузата разкопчана, косата разчорлена, а той каза само: „Чао, скъпа!“
Ким потрепери. Сигурно тези две думи означаваха много за нея, защото Вон усети ужаса, с който ги произнесе. Разбра колко страдание е скрито зад това „сбогуване“.
— Изпаднах в шок. Разбрах, че съм измамена, но не знаех какво може да е направил. Всичко премина през главата ми. Едва като излизаше от салона, чух как изключи касетофона, скрит в чантата му.
Направил го бе заради приятелите си. Явно са го подигравали, че някаква си кучка го върти на пръста си. Били се обзаложили, че той винаги може да си тръгне, дори ако го моля да прави секс с мен. И спечели. Надявал се е, че ще го разбера, че ще го оправдая, след като е възвърнал самочувствието си. Никога не можа да разбере какво ми е причинил…
Вон я гледаше как крачи напред-назад из стаята. Разбра колко мъка е преживяла през детството си. Бе избягала от ужаса след смъртта на баща си, за да намери срама и унижението в училище.
— И след това… оттогава, достигна ли до този момент, когато съм само на секунди от оргазъм, нещо се прекършва в мен. Все едно, че някой натиска бутон. Всичките ми чувства умират, нищо не остава… Никога след това не съм молила мъж за нещо…
Ким изрече тези думи толкова тихо, че те едва се чуха. Учуди се дори, че ги е казала.
Вон прехапа до болка устни, безсилен да направи нещо, за да й помогне. Ако можеше да се добере до онзи мръсник, с удоволствие би му извил врата. Това засега изглеждаше невъзможно, затова си обеща следващия път, когато се любят, тя на всяка цена да изживее оргазъм.
Разбира се, ако имаше следващ път…
Бяха се сбогували с Вон преди един час. Ким вече се обвиняваше, че му е казала. Изчерви се от неудобство. „Как може да съм толкова глупава?! Няма ли отново да съжалявам след няколко години? Какво ли си е помислил за мен? Как ще го погледна отново в очите? По-добре да не го срещам, освен ако е неизбежно.“ Изведнъж подскочи от изненада, когато големият стенен часовник удари един часа. Вибрациите от звъна му още отекваха, когато си спомни нещо. Вон бе й споменал, че може би времето има особено значение за убиеца. Зави се по-плътно с одеялото и тръгна надолу към кухнята. Макар че къщата бе осветена и Вон седеше вън в колата си, не се чувстваше спокойна. Едва ли щеше да заспи и тази нощ. Досега никога не бе страдала от безсъние. Може би това се дължеше и на големите дози кофеин, които напоследък поглъщаше без мярка. Отвори хладилника и извади бутилка „Севън ъп“ и пакетче пуканки. Отпусна се на дивана и реши да погледа телевизия. Надяваше се да открие някой достатъчно скучен филм, от който да й се доспи. Нямаше програмата, затова взе дистанционното управление и започна да сменя каналите един след друг. Намали звука, защото рекламите както винаги бяха с няколко децибела над нормалното. Първият филм, на който попадна, бе с Линдси Вагнер в главната роля. Героинята й бе преследвана от тълпи оживели трупове, опитващи се да я привлекат в техния свят. След не повече от минута смени канала. Най-накрая се спря на поредния епизод от „К-9“. Беше го гледала преди година и нямаше какво толкова да я разтревожи. А и от всички филми той се оказа с най-малко изстрели и насилие.
Вече се бе увлякла във филма, когато неочакван звън наруши тишината. Звукът я изненада и разля част от газираната напитка върху ръката си. Вече бе почти седмица тук, а телефонът звънеше за първи път. „Кой ли може да е по това време?!“ Ядосано се избърса и се протегна да вземе слушалката.