През цялата седмица си мислеше за нейната изповед. Вече имаше план как да й помогне. Оставаше само да намери сгода да го провери на практика.
Огледа критично отражението си в огледалото. Времето за това бе настъпило.
Лазанята вече беше във фурната. Ким тъкмо приготвяше любимата салата на майка си, когато звънецът иззвъня. Погледна часовника — наближаваше седем. „Дали заключих вратата? Не, едва ли, защото бързах да се прибера.“
Марти Люис я очакваше пред къщата. Неговото присъствие и светлината на деня я караха да се чувства по-спокойна.
— Влизай, отключено е — извика силно, надявайки се този, който звънеше, да я чуе.
Вратата се отвори.
— Хей, Ким, къде си?
— Тук съм, Лиз, в кухнята.
— Здравей, скъпа, паркирах микробуса отзад до гаража.
— Чудесно. Преди малко говорих с леля Вив. Няма нищо против да се настаниш тук. Така че остава само да си избереш стая. Горе е детската на Деидре, а също и стаята на баба ми.
— Ако трябва да избирам, бих предпочела да остана тук, на първия етаж. Мразя стълбите, особено ако се налага да ги изкачвам нощем.
Лиз се пресегна и си взе парченце домат.
— Ей, тази салата изглежда много вкусна, какво си сложила?
— Маруля, маслини, домати, зелен лук, краставици, репички, цветно зеле и настъргани моркови.
— Мм. Ще трябва да си запиша всичко това. Какви подправки й слагаш?
— Няма значение, каквото ти харесва.
— А какво мирише така приятно?
— Лазанята, която се пече във фурната.
— А-а, нещо-о важно ще се случи тази вечер.
— О, не ставай смешна. Някак си Вон Гарет успя да ме убеди да го поканя на вечеря. Това е всичко. Не съм много добра готвачка, но винаги съм правила хубава лазаня… — Внезапно й хрумна нещо. — Лиз, нали ще останеш за вечеря?
Очакваше отговора й със затаен дъх. Ако тя се съгласеше, повече нямаше да е нервна, как ще протече вечерта.
— Бих останала с удоволствие, скъпа, но не мога. Вече се уговорих с Рей да отидем на ресторант.
Разочарованието сигурно се бе изписало по лицето на Ким, защото Лиз побърза да се извини.
— Съжалявам, Ким, опитах се да го убедя, че трябва да прекарвам повече време с теб, но честно да ти кажа, този човек е истински дявол. Знаеш ли какво ми рече снощи?
— Не, любопитна съм — усмихна се Ким.
— Каза, че жените били като хубавото вино. Колкото по-остарявали, толкова ставали по-хубави. Малко губи от значението си, защото не ти го цитирам точно. Знам, че не е негова мисъл. Сигурно го е чул някъде, най-вероятно от телевизията. Но когато ми го прошепна нежно, все едно че докосна сърцето ми. Нали ме разбираш?
— Разбирам те, Лиз, и мисля, че е чудесно.
— Ох, и аз също. Разбрахме се, че ще се прибера в единадесет. Не мога да те оставя сама през нощта. Надявам се срещата ти да е свършила дотогава?
— О, Лиз, казах ти вече, че това не е среща!
— Както кажеш, скъпа, както кажеш.
— Както и да е, със сигурност ще свърши до единадесет.
Ким изми ръцете си и прибра чинията с готова салата в хладилника.
— Дори ще ти дам ключ за входната врата, ако съм си легнала дотогава.
Тя отвори един шкаф, в който на кукички бяха закачени ключове с различни етикети. Но там, където трябваше да стои този за входната врата, бе празно.
— Лиз, изглежда няма резервен ключ за входната, ще ти дам за задната врата, през верандата.
— Чудесно. Благодаря ти. Аз ще тръгвам, Рей ще дойде да ме вземе всяка минута.
Ким проследи погледа й към стенния часовник — вече бе седем и половина.
— Чао, скъпа. До довечера. Приятно прекарване.
— Довиждане, Лиз, на теб също.
„По дяволите!“ Ким трябваше да си вземе душ, да изсуши косата си и да си сложи нов грим. Намали малко температурата на фурната и се втурна към банята. За да успее за половин час да се приготви, трябваше да действа със скоростта на светлината.
Беше точно осем, когато на вратата се позвъни. Ким изохка. Макар че вече се бе изкъпала и бе изсушила косата си, все още се намираше в процес на преобличане. Набързо си обу чифт черни чорапи и нахлузи къса жълта пола. Хукна надолу по стълбите, за да обуе и обувките си. Задържа дъха си и се опита да извика колкото се може по-спокойно:
— Един момент, идвам.
Обърна се, за да хвърли последен оглед на отражението си в огледалото и усети, че стъпи на нещо меко. „Мекото нещо“ подскочи около метър и издаде ужасено мяукане. Ким се хвана за сърцето, а Черъти хукна по коридора, продължавайки да мяука възмутена.