— Аз имам син…
Ким онемя. През съзнанието й преминаха стотина въпроса: „Къде е? Колко е годишен? Коя е майката?“ и т.н., но всички и се видяха неподходящи. Докато накрая се чу да казва:
— Това пък как се случи?
Той се усмихна.
— Останах с впечатление от нашия разговор, че си запозната добре с репродуктивния процес.
— О, стига се будалка, добре знаеш какво искам да кажа.
Докато го чакаше да продължи да й разказва, Ким разбра за първи път, че и Гарет може да бъде наранен и да страда. Досега бе гледала на него като на мъж, от когото трябва да предпазва собствените си чувства и емоции.
— И какви са сега чувствата ти към Дорийн?
Ким се надяваше да узнае защо тази сутрин бе ходил при нея.
— Ами… сега изглежда сме само приятели. Въпреки че разбрах причините, поради които постъпва така с мен, бях почти я намразил. Помниш ли, ти каза, че съм ти напомнял за Гейдж, когато за първи път се срещнахме. Ти пък ми напомни за Дорийн. Но стига съм говорил за себе си. Кажи нещо за теб.
Ким вдигна рамене. Не можеше да му каже сега, че възнамерява да си тръгва. Трябваше да изчака подходящ момент.
— Ако ще си споделяме тайни, аз вече ти доверих моята най-голяма…
Усети как се изчервява, когато си спомни за унижението си.
— Ами тогава да ти помогна с чиниите.
Беше му благодарна, че смени неудобната за нея тема.
— Има и десерт.
Вой погали нежно ръката й.
— Какъв е той?
— Пресни плодове със сметана. Съжалявам, ако си очаквал торта или пудинг. Не се славя като добра готвачка — усмихна се малко смутено Ким.
— Знаеш ли, тази лазаня беше чудесна и засега нямам място в стомаха си за десерт. Да оставим плодовете за по-късно.
— Разбира се, както искаш.
Тя измъкна ръката си от неговата и започна да прибира празните чинии.
— Дотогава и Лиз може да се прибере, за да ги опита.
— Лиз?
— Да, Лиз Мърфи. Нали я знаеш — гадателката. Поканих я да се настани в къщата, докато е в града.
Вон отново хвана ръката й.
— Какво каза? — избоботи неодобрително.
XII
— Казах, че я поканих да спи при мен, докато е в града.
— Скоро ли ще се върне?
— Обеща, че ще се върне около единадесет. Защо?
Вон я гледаше втренчено. Беше ядосан, защото Ким изобщо объркваше плановете му за приятно прекарване на вечерта. Но откъде тя би могла да знае, какво е замислил. Пък и, доколкото познаваше характера й, дори да знаеше, едва ли би допуснала Лиз да остане в хотела. Изучаваше лицето й и се убеди за пореден път, че я желаеше повече от всякога.
Опитваше се да измисли някаква възможност и изведнъж му хрумна идеята, че гостуването на Лиз можеше и да бъде добре дошло. Даже би могло да му помогне да се превърне в предимство. Усмихна се на собствената си изобретателност и погледна към стенния часовник. Беше девет и четиридесет. Имаше достатъчно време.
— Е, да вземем да разтребим масата тогава.
Ким го гледаше подозрително след бързата промяна в настроението му. Питаше се, може ли да му вярва. Преди малко бе готов да й направи скандал, а сега изведнъж се усмихваше.
Вон остави съдовете на мивката и се облегна на масата.
— Леля ти няма ли машина за миене на чинии?
— Не, за съжаление. Свако Джейк, бившият й съпруг, й бе подарил една за годишнина от сватбата им. Беше от онези, малките, нали ги знаеш, които се включват към канала. Но когато се разведоха и Деидре се премести, леля я продаде. Каза, че и без това никога не я била използвала.
— Аз ще забърсвам чистите чинии, става ли?
— Винаги ли правиш всичко в кухнята? Това не е много характерно за мъжете.
— Когато си сам, нямаш голям избор, нали?
Вон намери кърпа за прибори и се възползва от факта, че Ким се бе навела над мивката, за да изучава тялото й. Тя свали пръстените си и ги постави върху рамката на прозореца. Ръцете й бяха тесни, с елегантни дълги пръсти, „Господи, тя е прекрасна!“ Обожаваше всичко в нея — от русата коса, свободно падаща по раменете й, до изваяните й крака. „Не се ли увличам прекалено много по нея напоследък?“ Искаше му се тя да остане колкото се може по-дълго в града — дори и след като разследването завършеше. „Наистина ли го искам?“
— Ей, какво се е случило?
Гласът на Ким го извади от мислите му. Срещна сините й очи и сърцето му заби по-силно. „По дяволите! Не искам отново да се забърквам с жена.“ Не искаше нова връзка, след като още ближеше раните си от последната. Това бе и причината да търси само приятелки. Е, може би и любовници, но нищо повече…
— Е?
— Какво?
— Мисля, че те попитах какво се е случило?
— Нищо, защо питаш?
— Намръщил си се, все едно че се каниш да спечелиш конкурса за най-буреносен облак.