Вон се усмихна.
— Извинявай, няма нищо. Просто се бях замислил.
Отново настъпи тишината, която бе нарушавана само от потракващите чинии в мивката.
— Е, мисля, че свърших вече. Благодаря ти за помощта.
— Няма проблеми. Беше като отплата за вкусната вечеря. Лазанята беше чудесна.
— Радвам се, че ти е харесала, но тя е май единственото ястие, което приготвям с успех. Майка ми замина много рано за Австралия и нямаше време да ме научи. Искаш ли да направя кафе или чай?
— Не, благодаря, предпочитам да изчакам малко.
— Окей.
Очите й обходиха стаята, търсейки вдъхновение, за да продължи разговора. „Дали да не включа телевизора?“
— Ким…
— Да?
— Ела при мен.
Тя прочете мислите му и направи крачка назад.
— О, не отново. Виж, нямам нужда от такава връзка с теб. Или с който и да е друг мъж… Мислех, че си разбрал това последния път.
Вон не можеше да повярва на ушите си. „Нима възнамерява да ме лиши напълно от секса?!“
— Извинявай, но какви са ти плановете? В манастир ли смяташ да отидеш?
— О, не ставай смешен. Аз водя щастлив и пълноценен живот.
„Лъжкиня!“ — помисли си той.
— Решила съм просто, че нямам нужда да споделям живота си с мъж. Не знам дали забелязваш, но нямам голям успех в тази област. Обичала съм само трима мъже през живота си — баща си, Трент и Кен — и тримата са мъртви. Какво ли не си мисля вече. Проклятие ли е това или съдба? Като добавим към всичко това и факта, че… че сексът е…
Ким почувства, че се изчервява, когато срещна погледа му.
— Е, добре. Мисля, че изтъкнах достатъчно причини, поради които не искам никакви нови връзки с мъже.
— Сигурна ли си, че си ме убедила с тези приказки?
— Мисля, че това е достатъчно.
— Ти си много чувствена жена, скъпа.
— Или имаш много къса памет, или ме вземаш за някоя друга. И престани да ме наричаш „скъпа“!
— Надявам се, че съм добре с паметта.
Вон направи широка крачка към нея.
— Ела при мен и ще ти го докажа.
— Не! — извика Ким и отстъпи назад.
— От какво се страхуваш. Ким?
— От нищо.
— Докажи го. Ела тук. Знаеш, че съм нрав, нали?
— Не, знам, че грешиш.
Очите й шареха, търсейки пътища за бягство от неговия обсег.
— Страхливка!
Устните й се свиха. Вече наистина се бе ядосала. Вирна брадичка и престана да отстъпва. Вон точно това и чакаше.
— Мисля, че е време да си тръгваш. — Гласът й бе студен като януарски вятър.
— Аз пък не мисля така, скъпа.
Той се приближи плътно до нея. Нежните й оголени рамене привлякоха погледа му. Сложи длани върху тях, за да усети кадифената й кожа. Нежен аромат на парфюм достигна до обонянието му.
— Имаме да разрешим един спор. И съм готов да ти докажа, че не си права.
Ким понечи да протестира, но не успя да изрече и дума, защото Вон я целуна. Притисна я в прегръдката си и устните му покриха нейните. Езикът му проникна във влажната, топла кухина на устата й. Тя усети приятния вкус на италианското вино и желанието й да протестира изчезна веднага. Горещият му дъх, който изгаряше бузите й, събуди нейното желание. Събуди страстта, която Ким се опитваше да прикрива. А си мислеше, че е фригидна.
Чувството й за реалност изчезна. Светът се завъртя пред очите й. Кръвта й пулсираше бясно в ушите. Дробовете й се свиваха конвулсивно. Ставите й омекнаха, усещаше се почти безтегловна. Топлината на тялото му проникваше през тънката й блуза. Омайваше я твърдостта на мускулите му, когато се отпусна в обятията му. Ръцете му нежно, почти ефирно докосваха гърба й.
„Господи, прекалено хубаво ми е с него!“
Вон леко разтвори с коляно бедрата й и се притисна още по-плътно до нея. Огънят на желанието й се разгоря. Може би си струваше. Въпреки че никога не бе изпитвала оргазъм, може би си струваше да се потопи в тази сексуална лудост, да забрави всичко около себе си.
Устата му продължаваше да покрива с целувки лицето и шията й.
Ким затвори очи. Горещината я заливаше, сякаш се носеше във вихъра на тропически циклон. „Но какво правя аз?! Нали не искам да го правя! Нали след това отново ще бъда наранена и изоставена?!…“
— Моля те, спри! Вон, трябва да спрем…
Той не обърна внимание на думите й. Ръцете му галеха талията й, а после обхванаха стегнатото й задниче.
Ким усети тръпки на удоволствие да пробягват през слабините й.
— Вон! — впи пръсти в мускулестите му рамене. — Моля те…
— Вдигни си краката, скъпа.
Гласът му достигна до съзнанието й през мъглата на възбудата.
— Защо? Какво правиш?
Докато чакаше отговор, усети как ръцете му повдигат левия й крак.
— Недей, моля те…