Не успя да довърши, защото устните му затвориха устата й. Омаята на тази целувка закри всичко от погледа и. Имаше чувството, че се е потопила в басейн, пълен с гореща, тъмна вода. Вон започна да изхлузва бикините й. С рязко движение Ким успя да се откъсне от целувката му.
— Не, Вон! Не искам да правиш това!
Съпротивата й изведнъж се стопи, когато той докосна набъбналата влажна плът между бедрата й.
— Защо ме лъжеш?
Пръстите му проникнаха в утробата й. В нея се разгоря пожар. Не успяваше да задържи хрипливите стонове, които се изтръгваха от гърлото й.
— Кажи ми пак, че не искаш да го правиш?
Ким отвори очи, за да срещне златистия му поглед. Не можеше да устои на желанието, което прочете в него.
— Мразя те, мразя те!
— Ще го преживея някак.
Ким правеше отчаяни опити за съпротива.
— Защо ме измъчваш? Няма никакъв смисъл…
— Защото този път ще е по-различно.
— Не, нищо няма да стане.
— Повярвай ми.
— Не мисля, че мога.
Вместо отговор, Вон бързо се наведе. Ким усети, че краката й се отделят от пода. Понечи да протестира, но нищо не се получи. Той я отнесе в спалнята, положи я внимателно на леглото и съблече блузата й.
Дъхът му спря. Прозрачен черен сутиен поддържаше великолепните й бели гърди. Зърната им прозираха съблазнително през фината материя. Вон наведе глава и, без да сваля сутиена й, започна да я целува. Дишането й се учести. Ръцете й сами започнаха да разкопчават ризата му. „Нима започнах да му вярвам или просто се поддадох на емоциите си?!“ Усети, че смъква полата й. Устните му целунаха врата й, а после отново се сляха с нейните. Полата й се приземи на пода при останалите дрехи. Вон я вдигна отново на ръце, постави я в средата на леглото, свали бельото й, а след това копринените й черни чорапи. Когато се отпусна до нея, ръцете й се провряха в слипа му.
— Недей, скъпа… Тази вечер го правим само заради теб. Отпусни се и се наслаждавай, окей?
Дланите му продължаваха да изучават методично тялото й, докато чакаше нейния отговор. Изглеждаше, че имитирането на оргазъм при Ким се бе превърнало в нещо като инстинкт. Затова Вон наблюдаваше тези признаци, които бе невъзможно да се имитират: учестения й пулс, парещата кожа, втвърдените зърна на гърдите й.
Погледите им се срещнаха. Ким не знаеше на какво всъщност се съгласява, но се чу тихо да казва:
— Окей…
Изведнъж Вон сякаш се преобрази. Започна да докосва всяка частица от кожата й с устни и с върховете на пръстите си. Докосването бе толкова нежно, сякаш я галеше крило на ангел. Тялото й реагира като пронизано от електрически ток. „Какво става с мен? Никой не ме е докосвал така?!“ Започна да се извива като змия. Не можеше да издържа повече. Струваше й се, че ще полудее.
Целувките му обсипваха гърдите й. Вон обходи с език зърната й, а после издиша струйка въздух върху тях. Коремът й се стегна. Желанието я изпепеляваше. Задъхани стонове излязоха от гърлото й. Когато повдигна бедрата й, сякаш се стопи в прегръдката му. Беше толкова малка и безпомощна. „Ох, най-после свърши“ — помисли си с облекчение. Но Вон не мислеше така. Пръстите му отново загалиха гърба й. Цялата настръхна. Беше като наелектризирана. Напрежението, възбудата и гневът й се смесиха в едно.
Милувките му продължаваха. От гърлото й вече струяха звуци, които едва различаваше, че са нейни. Стисна зъби. Не можеше да го моли, не биваше да го моли да спре това нежно мъчение. „Господи, кога ли това ще свърши?“ Трябваше да му противостои.
— Не, Ким! Отпусни се, не се стягай.
Думите му достигаха до нея като изпод земята. Ръцете му масажираха мускулите на бедрата й.
— Да, точно така. Отпусни се. Представи си, че лежиш на огромен бял облак.
Вон усещаше как тялото й омеква. Въпреки това, стоновете и продължаваха. Подозрението му се потвърждаваше. Имитирането й се бе превърнало в навик и сега всичко вършеше несъзнателно. Ким издаваше звуци, които си бе втълпила, че трябва да издава. Той не искаше това. Искаше всичко да става импулсивно, естествено.
— Шшт, тихо, скъпа. Стори ми се, че чух Лиз да отваря вратата.
Чувстваше се малко гузен заради тази лъжа. Съвсем малко.
— О, не! Напълно бях забравила за нея!
— Тихо, успокой се. Трябва да пазим тишина и няма да заподозре нищо.
Ръцете му сега галеха вътрешната страна на бедрата й. Потърси очите й. Бяха почти напълно черни от разширените до крайност зеници.
Ким успя да се овладее и се отпусна. Но за съвсем кратко.
Дотогава, докато Вон започна да обсипва с целувки корема й. Ким разбра докъде възнамерява да стигне. Ужасът, страхът и любопитството се бореха в нея.
Страхът постепенно надделяваше.