— Бих казал, че е убита преди повече от тридесет часа. Прав си, Рей, изобщо не е успяла да напусне града.
След като разбра причината, поради която Марти Люис трябва да тръгне за града, Ким реши, че е най-добре да отиде при Уилма Нилсен. Може би старата жена щеше да има нужда от подкрепа, а и детето на Дорийн бе при нея. Когато пристигна, се увери, че е била права.
Новината, че е намерена изоставената кола на Дорийн, се бе разпространила светкавично по градския „безжичен телефон“. Уилма се опитваше да прикрие тревогата си, вършейки ежедневната си работа. След като й предостави грижите за Ландън, трескаво започна да изважда тенджери, тави и продукти.
— Тъкмо бях започнала да готвя — измърмори. Ким забеляза сълзи в очите й. След около час Уилма най-сетне с въздишка се отпусна на стола. Ким сложи детето на коленете й, извади от чантата си таблетка успокоително и стана да налее вода.
— Дръж, изпий това.
Тя пое чашата и глътна хапчето.
— Господи, какво нещастие! Това момиче не успя да види нищо от живота. Майка й почина, когато беше на четири години. Дорийн трябваше да върши всичко вкъщи — да пере, да чисти, да готви. Малките й ръце се бяха напукали, но не получаваше и капка разбиране или благодарност. Биеха я, кой, когато му скимне, и за най-малкото нещо. След като навлезе в пубертета, стана още по-лошо. Видях я веднъж да плаче в градината. Двама от братята й я бяха изнасилили. Цялото й тяло беше в синини. Веднага съобщих на кмета, а после отидох и събрах багажа й. Дойде да живее при мен, но изглежда бе твърде късно. Когато отвореше дума за мъжете, а това ставаше много рядко, сякаш говореше за някакви извънземни кръвожадни чудовища. Знаеш ли, мислех си, че най-добре ще се разбира с Вон. Те и двамата са страдали много като деца. Но изглежда не съм била права. Дорийн не можа никога да разбере, че той не е като другите, че е добър, честен, грижовен мъж. Не разбра, че и мъжете могат да изпитват чувства.
Уилма погледна към Ландън, който усърдно смучеше динозавър — играчка.
— Така и не разбрах кой е бащата. Та тя никога не е имала приятел, не е излизала с мъж. Хубаво, че й се роди момче. Мислех си, че така най-добре ще опознае противоположния пол и после ще си намери подходящ съпруг. Но нищо не излезе. Не й вървеше и това си е. Защо ли е така?
— Не знам, лельо. Не всичко, което става на този свят, е справедливо.
Замълчаха, всяка потънала в мислите си. Изведнъж Ландън ядосано удари с всичка сила играчката си в масата. Ким подскочи от изненада.
— Мама! — Биберонът му падна на пода. — Мама, въ-им дома?!
— Скоро, скъпи, скоро ще дойде мама — Ким го притисна в прегръдката си.
Часовникът на фурната иззвъня и Уилма се надигна, за да извади готовия кекс. Докато я наблюдаваше, Ким продължаваше да мисли върху думите й отпреди малко. „Те и двамата са страдали много като деца.“ Какво ли бе преживял Вон? Какво пораждаше сегашните кошмари? Защо той отказваше да говори за това?
— Искам да те попитам нещо. Можеш ли да ми разкажеш за детството на Вон?
Уилма отново седна на стола и известно време само я изучаваше с поглед.
— Ким, това е минало, за което не обичам да си спомням. А и той едва ли ще е доволен, като разбере, че съм ти казала.
— Лельо, ще ти призная нещо, но държа да го запазиш в тайна.
Старата дама кимна.
— Аз го харесвам. Мисля, че го обичам, но нощем той страда от ужасни кошмари. Не иска да ми каже какво го измъчва. А аз само желая да му помогна.
— Добре, ще ти кажа, но ти също ще си мълчиш. — Уилма се загледа в тавана, опитвайки се да върне спомените. — Вон, заедно с още три момчета, бе осиновен от сестра ми Ана. По-големите, Джони Куалчин и Фреди Съмнър, напуснаха града веднага, щом навършиха пълнолетие. Тогава дойдоха Вон и Койд. Мисля, че Койд беше две години по-малък. Едва ли помниш сестра ми Ана Ървинг?
Ким поклати отрицателно глава.
— Беше висока около метър и осемдесет и здрава като бик. Сама си построи къщата, сама вършеше цялата дърводелска работа. Нямаше нещо, което да й се опре. Беше самоука, никога не е ходила на училище. Не знам защо не искаше да учи, а на мен не даваше и ден да пропусна. Едва можеше да напише името си. След като се приберях от училище, искаше да й чета. Много обичаше разкази и поезия. Четох й дотогава, докато напусна къщата. Но, както и да е. Ана искаше много да има деца, на които да предаде всичките си умения. И така, набързо си намери съпруг и се омъжи. Но след около година брак стана ясно, че не могат да имат деца. Ана не можеше да понася, когато нещо, което иска, не се изпълни. Това важи и за мен — упоритостта ни е семейна черта. И макар лекарите да откриха, че причината е в нея, тя продължаваше да обвинява Хърман. Хърман Ървинг беше дребен, добродушен човечец. Характерите им бяха съвсем различни — не знам изобщо, що за връзка бе това. Тъй като работеше като търговски агент, той често отсъстваше от града. Започна все по-рядко да се прибира, докато накрая стана ясно, че е изоставил Ана.