Уилма се изправи, за да налее две чаши с кафе.
— Малко по-късно сестра ми реши да си осинови дете. Но отново не успя. Поради отсъствието на Хърман, тя практически нямаше семейство и я отхвърлиха като кандидат за осиновяване. Мисля си, че сама си е виновна, защото се държа много грубо с жената от агенцията. Тогава реши да осинови изоставени деца — сираци, които никой друг не искаше. Ъ-мм, докъде бях стигнала. А, да. Ана учеше тези момчета на всичко — да готвят, да перат, да чистят, да рисуват и работят с дърво. Нямаше да е лоша къщата й, ако не се държеше с тях, като с надзирател. И ако… Виж, тя бе успяла да скрие доста неща от мен. Изглежда, че колкото човек остарява, толкова става по-зле. Преди Джони и Фред да си тръгнат, дойдоха и ми казаха всичко.
Уилма замълча и лицето й помръкна. Ким не попита нищо, знаейки, че ще й бъде трудно да разкаже всичко останало. Бяха стигнали до точката, когато тя трябваше да разбере, защо детството на Вон е било ужасно.
На Ландън вече му се спеше. Сложи го на канапето и той веднага лапна пръстчето си и затвори очи. Наля си още малко кафе и седна на стола. Уилма леко се стресна, явно забравила за момент, че не е сама.
— Без да разбера, Ана се беше променила. Оставила всичката работа да я вършат момчетата. Използвала ги почти като слуги. Щом се върнели от училище, те готвели, чистели, поправяли къщата. Докато работели, тя проспивала деня. Но най-лошото започвало вечер. На смени през нощта ги е карала да й четат — преди всичко стихове. Любимата й книга бил един сборник „Антология на английската поезия“.
Уилма започна да изстъргва с нокти парченца залепнало тесто по масата. От крайчеца на окото й се търкулнаха няколко сълзи.
— Джони ми каза, че когато не й се подчинявали или са извършели нещо нередно, имало специално наказание. Вкарвала ги в една барака, завързвала им китките за една греда на тавана и ги биела с дървена бухалка.
— Боже господи! Защо е правила това? Нали са били като нейни деца?
— Ох, не знам. А бих искала да знам. Момчетата винаги бяха с обръснати глави. Попитах я защо, отговори ми, че било заради въшките. Но после разбрах, че и това било част от наказанието. Търпението ми се изчерпа, щом дочух, че започнала да блудства с тях. Учела ги да правят различни мръсотии, за които не ми се говори. Когато дойде, Фреди плачеше и молеше да му помогна или щял да се самоубие.
Уилма замълча и Ким й беше благодарна, защото чувстваше, че започва да й прилошава. Как бе продължавало всичко това, без никой да разбере? Ходеха заедно на училище с Вон и Койд, но те не бяха в нейната компания и съвсем бегло си ги спомняше. Бяха мрачни, затворени, не ходеха на кино и на ученическите забави. Да, и Дорийн беше като тях. Просто и тримата не са имали детство.
— Много хора твърдят, че е невъзможно жена да изнасили мъж. Но, какво е било това, което Ана е вършела с момчетата. Както и да е, веднага, щом разбрах, отидох да говоря с нея. Казах й да престане или ще докладвам в полицията и ще й отнемат децата.
— И тя какво ти отговори?
Уилма изохка и затвори очи.
— Заплаши ме.
— Но с какво?
Уилма не отговори. Имаше ли смисъл да казва това на Ким, след като бяха минали толкова години. Мисълта й се върна обратно във времето. Видя разкривеното от злоба лице на съпруга си, замахващ да я удари за пореден път. И после своята реакция, запечатала се отчетливо в паметта й. Как взема бутилката с уиски от масата и го удря с всичка сила по главата. Беше й омръзнало всичко. Мразеше него и пияните мъже, които идваха всяка вечер у тях. Мразеше съчувствените погледи на хората от града. Мразеше унизителната работа, която трябваше да върши, за да не умрат от глад. Този път се бе защитила срещу постоянния физически и психически терор.
Тялото му се бе търколило надолу по стълбите и бе замряло. Ана бе видяла това. Двете се бяха погрижили да изглежда като нещастен случай. Тогава ги нямаше модерните методи за разследване и никой не я бе заподозрял. След като и сестра й почина, вече бе сигурна, че ще отнесе тази тайна в гроба си.
— Съжалявам, Ким, но не мога да ти кажа. Ана знаеше нещо, което щеше да разруши живота ми. Затова трябваше да се опитам сама да разреша този проблем. Това направо я подлуди. Успях да спра малтретирането на момчетата чрез постоянни посещения в къщата й. Започнах да се грижа изцяло за домакинството. Освен да ме ругае, сестра ми нямаше какво друго да направи. Вече не можеше да ги наказва, защото практически аз ги ръководех. Монтирах ключалка откъм вътрешната страна на вратата в стаята на децата. Още на другия ден Ана я махна. Аз я сложих отново. Тази игра на нерви продължи около седмица, докато накрая тя се предаде и ключалката остана. Не мисля, че сме си разменили и десетина думи със сестра ми през тези години. Освен, разбира се, пред чужди хора. Опитвахме се да показваме, че между нас има само „истинска сестринска любов“.