— Какво стана после? Момчетата оправиха ли се?
— Както ти казах, мисля, че спрях малтретирането им. Вон и Койд бяха по-малки и постепенно преодоляха шока. Но не мога да кажа същото и за другите деца. Въпреки че се опитвах да поддържам контакти с тях и да им помагам, те продължаваха да се натъкват на проблеми. Фред се жени и развежда на три пъти. Докато накрая се пропи и почина в клиника за алкохолици. Джони живееше с мисълта, че всеки момент ще умре. Поемаше твърде много рискове. Захващаше се с опасни работи, за които нямаше друг желаещ. Преби се с един кон по време на каскадьорски номера. Най-интересното знаеш ли кое е? Прекарах толкова малко време с тези деца, а те са ме обичали като своя истинска майка. Моят адрес е бил на първо място в техните тефтерчета. Когато ми се обаждаха, за да ми съобщят, че вече не са между живите, си мислеха, че съм им родна майка. Срещу телефонния ми номер е пишело „мама“. Това е най-големият комплимент, който някога съм получавала.
Ким се усмихна.
— Да, наистина е много мило. А какво стана с Койд? Не съм го виждала, откакто завърших училище.
— Хъм, знаеш ли, не мога да ти кажа, що за човек беше той. Никога не успях да се докосна до душата му. Сякаш имаше стена между него и останалия свят. Но все пак, беше добро момче. Много умно, чисто и тихо. Винаги изпълняваше това, което му кажа. Независимо дали му се караш или го хвалиш, лицето му си оставаше каменно. Все едно, че нямаше чувства.
— А къде е сега?
— Умря.
— Как, нима и той?
— Изчезна горе в планината — при скалите, където извира потокът. Намериха само раницата му на ръба на една пропаст. Никой не знае, какво точно се е случило. Не вярвам, че се е подхлъзнал, защото познаваше тази област много добре. Обичаше да ходи там.
— Не търсиха ли тялото му?
— Търсиха го, но пропастта е дълбока няколкостотин метра, а и течението е много силно. И да е паднал, водата го е отнесла веднага.
— Чудя се…
— Хайде, стига, Ким, стига сме говорили за миналото. То е вече затворена книга.
Уилма стана и оправи одеялото на Ландън.
Той наблюдаваше как изнасят тялото на Дорийн. Бяха наистина професионалисти. Ловко я пъхнаха в черната найлонова торба, а после я пренесоха в линейката.
Усмихна се доволно. Наказанието на Дорийн му беше доставило несравнимо удоволствие. Тя се бе оказала толкова силна, не бе показала нито за момент страха си. Бе опитала всичко възможно, за да спаси живота си. Наричаше го страхливец, нищожество, призоваваше го да развърже китките й, за да се бие честно. Думите й не бяха му направили никакво впечатление — те бяха безсмислени. Сексът с нея му бе доставил огромна наслада. А после Дорийн с готовност бе приела своята присъда.
Вратата на линейката тракна и го откъсна от приятните спомени. Огледа се наоколо. Вече се събираха и други любопитни. Можеше да види всичко в очите им. От съжаление и скръб до удивление и любопитство. В очите на Вон имаше влага. От проявата на тази очевидна слабост му се повдигна. Но какво представляваше той без шерифската си значка? Нищо, абсолютно нищо. Нали и него го чакаше същото като Дорийн. Негова щеше да е честта да умре последен. Усмихна се при тази мисъл. Интересно бе да гледа как Вон се измъчва от собствената си глупост и невежество.
Трябваше да си тръгва. Наред беше следващото погребение, а за него също трябваше организация. „Дали да не изплаша Ким и тя да си тръгне за Сиатъл? После да я изчакам тук зад завоя? Не, това става вече банално.“
Искаше да измисли за нея нещо ново и вълнуващо.
Беше късен следобед, когато Вон спря пред къщата на Уилма Нилсен. Идваше в качеството си на шериф, за да й съобщи за смъртта на Дорийн. Но още щом вратата се отвори, официалността му се стопи. Уилма го притисна в прегръдката си, защото за нея той си оставаше като родно дете.
Ким стоеше встрани от тях. Макар че съжаляваше за случилото се, не можеше да се разплаче. Беше няколко години по-малка от Дорийн и не я познаваше толкова добре. Отиде в дневната при Ландън, за да ги остави сами. След няколко минути и Вон се появи.
— Дежурството на Килиан започва в седем часа. Можеш да му се обадиш в участъка, ако решиш да тръгнеш по-късно. Искам да имаш постоянна охрана, дори когато си в града.