Върна се в кухнята и сложи подправките на салатата. Трябваше да се насили и хапне малко — цял ден бе изкарала само на кафета. Съмненията й продължаваха да я измъчват. Един горещ душ щеше да й се отрази добре. Качи се в спалнята, светна лампата и пусна завесите. Изправи се пред огледалото и започна да разресва косата си. Изведнъж по гърба й пробягаха тръпки. Нещо не беше наред. Имаше чувството, че някой я наблюдаваше. Обърна се към гардероба. Вратата му бе леко отворена. „Може би Килиан наистина е тършувал из дрехите ми. Или някой ме наблюдава?!“ Опита се да си внуши, че паниката й е излишна, че Пол просто бе забравил да затвори вратата. Но усещането й, че има нещо нередно, се засилваше. Огледа се за предмет, с който да се защити. Бухалката на Трент беше подпряна в единия ъгъл на стаята. Бавно тръгна натам. Стисна я силно и бутна с крак вратата на гардероба. Нищо, вътре нямаше никой. Въздъхна облекчено. Почувства се малко глупаво от безпричинния си страх.
Извади хавлията си и влезе в банята. Горещата вода й подейства чудесно. Усили още повече струята и подложи главата си под нея. Напрежението и умората й постепенно изчезнаха. Мускулите й се отпуснаха. Когато спря водата и се загърна в хавлията, понечи да среше косата си, но огледалото беше замъглено от горещата пара. Излезе и тръгна към стенното огледало в спалнята. Щом погледна отражението си, кръвта замръзна във вените й. Опита се да изпищи, но страхът бе парализирал гласните й струни. От гърлото й излезе само немощен стон. Там, където допреди малко нямаше нищо, сега имаше отпечатък от устни. Някой беше целунал огледалото, докато тя се бе къпала.
XV
Ким почувства, че краката й омекват, и се отпусна на пода. Главата й бе пълна със страхове, съмнения, ужас. Струваше й се, че ще полудее. Той все още бе тук. Не можеше да се е измъкнал толкова бързо, без да го усети. И ако убиецът наистина бе Вон, нямаше начин да се е прибрал толкова бързо в къщата си. Това заключение сякаш прогони страха и грижата за собствената й безопасност. Искаше колкото се може по-скоро да му се обади, да се увери, че не се е излъгала в чувствата си към него. Заредена с решимост, грабна бухалката и хукна към стаята на леля си, където имаше телефон. Набра номера на Вон. Изчака няколко сигнала. Отсреща някой сякаш вдигна, но за неин ужас се оказа телефонен секретар. „По дяволите, къде е той по това време!“
Болезнено прехапа устните си от напрежение. „Какво да правя сега? Да отида и кажа на Килиан? Но защо той не е спрял убиеца? Мога ли да му вярвам?“ Страхуваше се да пресече тъмнината, за да стигне до колата. Трябваше бързо да измисли нещо, а не да трепери от ужас. „Но нали телефонът е до мен. Ще позвъня до участъка и диспечерът ще потърси Килиан по радиостанцията!“ Усмихна се на собствената си съобразителност и вдигна слушалката.
— Добър вечер, тук е полицейският участък Лилоут Крийк.
— Добър вечер, обажда се Ким Танас от дома на Вивиан Фарис. В къщата е влязъл някой. Моля ви, съобщете на Пол Килиан да дойде веднага.
— Един момент.
Секундите, през които чакаше да потърсят колата отвън, й се сториха безкрайни.
— Съжалявам, мис, но полицай Килиан не отговаря. Нещо се е случило с него. Веднага ще изпратя някой друг при вас. Само не излизайте навън. Чухте ли ме?
— Да, благодаря — едва се чу да отговаря.
Затвори очи. „Господи! Убиецът е наоколо, а няма кой да ми помогне! Това ли е планът на Вон, за да го залови. Вон? Къде е той?“ Не искаше да мисли за него. Не и се умираше и трябваше да се погрижи сама за себе си. Няколко сълзи се търкулнаха по бузите й и Ким ги изтри нервно с ръка. „Мисли, мисли бързо! Ако човекът, който да е той, е искал да ме убие, вече спокойно можеше да го е направил. Вече за втори път ми показва, че полицейската охрана не е никаква преграда за него. Тогава идеята му е била само да ме сплаши. И почти успя. Ако не се поддам на паника, шансовете ми да оцелея стават много по-големи. Трябва да се защитя. Да се защитя.“
Изведнъж си спомни разговора с леля си в дома на Деидре. Бавно отвори нощното шкафче и въздъхна облекчено. Беше там, точно където й бе обяснила Вивиан. Нов, лъскав пистолет. Не знаеше какъв модел е, но това нямаше значение. Баща й бе й показвал, как да си служи с оръжие, и сега само можеше да му е благодарна. Не бе зареден, но отстрани имаше пълнител. С треперещи ръце го извади и го зареди.
Вон излезе най-сетне от банята. Бе стоял почти около час вътре. Опитваше да измие от себе си миризмата на смърт, да измие и мислите за собствения си провал. Какво бе направил? Знаеше, че има убиец в града, и че Дорийн е мишената. Почувствал бе, че тя не трябва да ходи в Челан. И въпреки всичко се бе провалил. Не бе направил нищо, за да я защити. Сега трябваше да живее с мисълта за вината си. Не знаеше само как ще погледне хората в кафенето на Ерма. Това разследване се проточваше прекалено дълго.