— Иска да ме посети следващия понеделник.
— Аха, така пише — Баджър потупа лекичко ръцете й и се изправи. — Радвам се, Херцогиньо, че баща ти не те е забравил. Постъпил е правилно. Няма да ми е неприятно да си спомням за него сега.
— Чудя се какво ли още ми предстои да науча — каза тя.
— Ще се разбере, когато въпросният господин Уикс пристигне — отвърна Баджър и се върна към готварските си занимания.
Господин Уикс беше много стар и много слаб. Влажните му очи блестяха добросърдечно. Усмивката му, в която липсваха половината зъби, също преливаше от доброта и това уталожи голяма част от притесненията й.
— Здравейте — каза той и галантно се наведе над ръката й. — Изпитвам огромно удовлетворение, че най-после ви намерих. Трябва да кажа, че съм очарован от къщата, която притежавате. Боже, с какво удоволствие бих пийнал малко чай, а представям си как вие, млада госпожице, бихте искала да научите всичко за тази необикновена, но крайно благоприятна за вас ситуация!
Херцогинята го покани, предложи му чай и приседна на креслото си, стиснала ръце в скута си.
— Името ви, както ви уверих в писмото, понастоящем е госпожица Уиндъм. Баща ви се ожени за майка ви миналия ноември, два месеца преди внезапната му смърт. Веднага ме нае да уредя законовото ви положение, с което най-сетне успях да приключа през май. Не можех да се свържа с вас веднага, защото трябваше да подсигуря положението ви срещу евентуалните действия на някой член от семейството. Но сега вие сте пълноправен член на рода Уиндъм. А за да ви открия, скъпа госпожице Уиндъм, се наложи да наема детектив и той проследи дирите ви чак дотук, в Смардън.
Видът й издаваше неописуема изненада и това беше разбираемо.
— Нито майка ми, нито баща ми са споделяли нещо подобно с мен, сър. Мислех, че обръщайки се към мен като госпожица Уиндъм, вие просто проявявате любезност, евентуално дори заблуда.
— На практика, скъпа моя, вие имате положението на лейди. Дъщеря сте на граф и сте равнопоставена на другите му дъщери, лейди Фани и лейди Антония. Баща ви ми беше казал, че пази всичко в пълна тайна, докато станете негова законна дъщеря. Ужасно съжалявам, че и двамата ви родители бяха застигнати от смъртта толкова неочаквано и ви оставиха сама и беззащитна, в неведение какво са сторили, за да сложат в ред живота ви. Те и двамата много ви обичаха.
— Да — произнесе тя бавно, с поглед, вперен някъде зад събеседника й, — те наистина са се погрижили добре за мен. — Сега вярваше, че баща й наистина я е обичал. Наведе глава и заплака. Сълзи се затъркаляха по бузите й и закапаха върху ръцете й. От устата й не излизаше никакъв звук, издаваха я само сълзите. Баджър беше този, който й подаде носна кърпичка, обръщайки се към господин Уикс.
— Благодаря, Баджър — каза тя. Лицето й беше бледо, носът — зачервен, а очите — мокри, и на господин Уикс тя се стори най-пленителната млада дама, която му се беше удавало да види от доста години насам.
— Имате очите и косата на баща си — каза господин Уикс. — Само веднъж съм виждал майка ви. Забележителна жена. Умна, каквато сте и вие. И толкова ослепително красива, че не можех да сваля очи от нея, опасявам се, само стоях и я гледах, и я гледах, докато баща ви се разсмя и каза, че било нормално, дето всеки мъж зяпвал, когато я зърне. А вие в никакъв случай не й отстъпвате по красота. Сега ще заемете полагащото ви се място в обществото, лейди Херцогиньо. Лейди Херцогиня — колко странно звучи. Баща ви настояваше, че това е името ви, когато го попитах за него. Ако правилно си спомням, думите му бяха: Да, Уикс, тя е лейди Херцогиня и нищо друго. Тя притежава очарование и характер, способни да налагат промени около нея, ако й се даде възможност и аз възнамерявам да й дам тази възможност. Така, миледи, вие преставате да сте незаконородена и никой не е в състояние да ви наложи да продължите да живеете в изолация. Накратко, сега сама сте си господар и можете да правите каквото пожелаете — заключи господин Уикс с лъчезарен вид.
— Но аз съм напълно доволна от положението си. Наистина се радвам, че родителите ми са се оженили, но не виждам как този факт може да промени положението ми, което, освен това, не се нуждае от промяна. Настоящият граф, братовчед ми Маркъс Уиндъм, също успя да ме открие и ме покани да живея в Чейз Парк. Предложи ми също въвеждане във висшето общество и зестра. Аз отказах предложението. Оценявам усилията ви да съхраните в тайна извършеното от баща ми, господин Уикс, но Маркъс щеше да бъде доволен, ако го узнаеше. Трябваше да го уведомите — той нямаше да се опита да попречи на действията ви.