— Не е вярно. Трябва да ми разрешиш да обясня, Маркъс.
— Не мисля. Няма да оставя без внимание това, което ми съобщихте днес. Желая ви приятен ден, господин Уикс.
— Но, милорд, има още. Трябва да останете! Трябва да ме изслушате!
— Има и още?! Не, господин Уикс, не съм способен да понеса повече — кимна на братовчедка си и излезе, без да се обръща.
Господин Уикс поклати глава.
— Постъпката на баща ви не беше почтена, скъпа моя. Нямам предвид, че ви призна за законно дете. Напълно достатъчно и приемливо щеше да бъде да ви осигури значителна зестра, но не и да оставя негова светлост на издръжка, зависим за всички необходими му средства. Скандално.
Тя се взираше, без да ги вижда, във върховете на тъмносините си пантофи, подаващи се изпод роклята й.
— Не ме подготвихте за всичко, господин Уикс. Не ми и намекнахте за извършеното от баща ми. Споменахте само, че ме е направил твърде богата млада дама. Постъпил е отвратително. Няма да го допусна. Няма да участвам в осъществяването на замислите му — лицето й беше гневно. — Чуйте ме, сър. Решена съм да поправя стореното от него. Маркъс не заслужава подобна несправедливост. Не мога да допусна той да се превърне в просяк. Що за безочие от страна на баща ми да го обвинява, че не го е сполетяла съдбата на синовете му! Как си представяте вие и аз да отпускаме издръжка на граф Чейз? Ужасно! Невъзможно.
Тя се изправи и закрачи напред-назад из стаята. Никога не я беше виждал толкова развълнувана. Следващите й думи прозвучаха като заповед.
— Ето какво, господин Уикс, може да отделите нещо за мен, но по-голямата част от наследството трябва да бъде върната на Маркъс.
— Съжалявам, скъпа моя, но не мога да го направя — много внимателно произнесе адвокатът.
— Как така не можете?
— Баща ви предвиди възможността да реагирате по този начин. Каза, че ако откажете да приемете цялото наследство — с всички произтичащи задължения — то тогава собствеността следва да бъде прехвърлена на съпругата на най-малкия му брат, умрял преди пет години. На семейството, което живее в колониите.
Подаде й лист, на който беше написано:
Госпожа Уилхелмина Уиндъм, 14 Спринг Стрийт, Балтимор, Мериленд.
— Доколкото ми е известно, семейството е многочислено. От брата им са родени три деца.
— Но аз никога не съм чувала за тази Уилхелмина, която би трябвало да ми е леля.
Господин Уикс прочисти гърлото си.
— Ами изглежда, че най-малкият брат е бил от тези, които наричат комарджии, развейпрах. Пропилял всичко, включително и наследеното от някаква далечна сродница и баща му го прогонил. Заминал за колониите, там срещнал Уилхелмина Бътс и се оженил за нея. Грант Уиндъм бил любимият брат на баща ви, независимо от живота, който водел. Той считаше, че ще се получи страхотна шега, ако докара тук семейството му и им връчи цялото състояние. При положение, че не приемете отговорностите, възложени на вас. Виждате, че ръцете ни са вързани. Уверявам ви, Херцогиньо, никога няма да се отнасям към негова светлост като към зависим от мен, въпреки че аз съм натоварен с отпускане на издръжката му. Няма да позволя да се почувства като беден роднина. Няма да се държа като тиранин, когато възникне нужда от средства за поддържане или поправка на поверените му имоти. Накратко, ще се съобразявам в пълна степен с достойнството му.
— Не познавате Маркъс, господин Уикс. При цялата ви любезност и разбиране той няма да приеме никакви гаранции от вас. Не е само гордостта му, а моралните норми, на които без изключение се подчинява. Въпрос на принципи.
— Може и да не ги приеме, поднесени му по този начин. Но все пак дългът обвързва силно. Надявам се, че той не би допуснал имението да се руши пред очите му. От другаде произтичат безпокойствата ми и за тях говорих и на баща ви. Някой ден ще си отида от този свят и човекът, заел мястото ми, може да се почувства всемогъщ и да започне да се отнася с графа като с бедняк, комуто подхвърля подаяния. Но това ми съображение баща ви само потърка ръце и се изсмя.
— Дълго сте премислял положението, господин Уикс. Намирате ли изход от бъркотията за Маркъс?
Лицето на стария човек просветна.
— О, да, има изход наистина. След като се смя до насита, баща ви ми разкри целия си план, но е възможно вие и графът да не сте склонни да изслушате всички подробности.
— А какви са те, моля?
— Братовчед ви трябва да се ожени за вас преди изтичане на осемнадесет месеца от смъртта на баща ви, за да се избегнат неблагоприятните последствия. Баща ви искаше вашата кръв да тече в жилите на бъдещите графове Чейз. Щяла да облагороди нечистата кръв на Маркъс.