— Аз не съм законно дете. Нима моята кръв може да е по-благородна от тази на Маркъс?
— Това беше най-силното желание на баща ви — вашите синове да наследят Маркъс. Ако вие откажете, за него щеше да е без значение, че графството ще е обречено на разорение. След смъртта на майка ви той претърпя много тревожна промяна. Нищо не го интересуваше, нищо не го вълнуваше, аз се притеснявах от усложнения повече от него. Спомням си, че ми каза: Уикс, няма я вече Бес, единствената жена, която съм желал. Тя никога се успя да дойде в Чейз Парк, където беше истинското й място, ако на тоя свят има справедливост. Какво като на племенника ми няма да му е лесно? Нека почувства колко несправедлив е бил Господ към мен.
Възхитително самообладание — помисли си Уикс, — за толкова млад човек.
И движенията, и речта й бяха напълно овладени.
— Баща ми помина през януари. Това означава, че сватбата трябва да се състои до юни.
— До шестнадесети юни, за да бъдем точни.
— Защо не казахте на Маркъс за този изход от затрудненията му?
— Опитах се, но той не пожела да ме изслуша. Ще говоря с него тази вечер. Но най-сериозно съм загрижен за вас, скъпа моя. Ако нямате никакво желание да се омъжвате за братовчед си, трябва да ми го кажете веднага. Иначе предстоящият ми разговор ще бъде само упражнение в красноречие. Решението е изключително във ваши ръце.
— Ще загубя ли всичко, ако не се омъжа за Маркъс?
— Ако не приемете това условие, ще разполагате с петдесет хиляди лири. При всички възможни варианти вие ще бъдете много състоятелна млада дама. Но отказът ви няма да реши проблемите на графа. Той ще живее от издръжка, а роднините-колонисти ще трябва да се преселят в Англия и да живеят безгрижно и охолно.
— Значи, ако до шестнадесети юни не се оженим с Маркъс, той ще увеличи числото на бедняците.
— Точно така.
— Чувствам се не по-малко объркана от Маркъс, господин Уикс. Ще наредя да ви отведат до спалнята ви. Тук се съобразяваме с провинциалните порядки. Вечерята е в шест и половина. Ако нямате нищо против, слезте в шест часа в гостната.
Усмивката й беше почти незабележима, подобие на усмивка, но я правеше толкова привлекателна, че човек не можеше да не се усмихне на свой ред.
— Ще се видим скоро, господин Уикс. Ако имате нужда от нещо, потърсете Сампсън.
— Благодаря ви — каза адвокатът и мълчаливо я проследи с поглед, докато тя излизаше от библиотеката.
Възхитително момиче. Забележителен характер — помисли си той.
Опитваше се да прецени доколко е привързана към братовчед си, чиито интереси решително беше защитила, отхвърляйки категорично решенията на баща си в завещанието. Това трябваше да е показател за положително отношение от нейна страна. Що се отнасяше до граф Чейз, от него можеше да се очаква да реагира по най-неочакван начин. Ако симпатията между двамата бе взаимна, твърде вероятно бе той да приеме един брак с нея. Или да прати по дяволите Херцогинята и парите й, ако не може да я понася, или пак да я прати по дяволите, въпреки чувствата си към нея, защото е разрушила света му и го е накарала да се почувства унижен.
Човек с чувство за достойнство — такова впечатление внушаваше младият граф. Никак не съвпадаше с описанието, направено за него от предшественика му, който го бе описал като самодоволен глупак, недостоен за каквото и да е уважение. Думи, подхранвани от озлобление, ако не и от умствено разстройство, причинено от смъртта на майката на Херцогинята.
Отново и отново в ума му се разиграваше сцената на съобщаването на графа на новината, че ще трябва да се ожени за Херцогинята, за да запази положението си.
В никакъв случай не можеше да се каже, че тя дразни окото.
Но беше незаконородена. За някои хора това обстоятелство се равняваше на позорен печат.
Времето щеше да даде решението.
Същата вечер графът се появи точно в шест часа, облечен в черно от горе до долу. Лененото шалче беше единственото бяло петно по него. Облеклото му открояваше забележително красотата му. Проявяваше се и като добър ученик що се отнася до самообладанието. Нито с изражение, нито с дума към останалите той не даде да се разбере какво преживява от обстоятелството, че целият му досегашен живот беше придобил измеренията на срутила се въздушна кула. Граф Чейз — такъв, какъвто трябва да бъде — малко любезен, повече сдържан; благородник с една дума.
Господин Критакър също беше налице. Пет минути бяха достатъчни на господин Уикс да осъзнае, че човечецът е влюбен до уши в Херцогинята, въпреки че се опитваше да го скрие. Очите му го издаваха. Господин Уикс се чудеше дали и на графа е направило впечатление, че секретарят му изпитва сърдечни терзания.