Вечерята протече без произшествия. В ролята на домакиня се прояви лейди Гуенет Уиндъм, по-възрастна сестра на покойния граф Чейз, и поведението й не беше дразнещо дори за претенциозен лондонски адвокат. Само по един въпрос тя си позволи по-остър език.
— Маркъс, наистина трябва да вземеш някакви мерки за проклетото животно.
— Не ви разбрах, госпожо? — отзова се учудено племенникът й.
— Есми, твоята котка, Маркъс. Госпожа Гуузбъри се оплака, че е отмъкнала голямо парче от агнешкото печено. Затова в ястието има повече фасул от необходимото.
— Есми винаги се е отличавала с ловкост — каза Маркъс. — Предполагам, че е успяла да избяга с плячката си?
— О, да, оставяйки след себе си бясно крещящата госпожа Гуузбъри и докарания до ръба на нервен припадък Сампсън. Както ти е известно, Сампсън никак не понася крясъци.
— Вярно. Може би е време Баджър да заеме полагащото му се място в кухнята. Забележителен готвач е този Баджър.
— Освен отличен готвач Баджър е и добър дипломат — каза Херцогинята, загледана в преварения фасул, който беше загребала с вилицата си. — Би ли желал да ти сготви нещо, Маркъс?
Той не отдели поглед от чашата си с червено вино, когато й отговори.
— Ще кажа на Сампсън, че госпожа Гуузбъри се нуждае от почивка от котката с нейните машинации, Баджър може да ни приготви говежди бут за утре вечер. Тя би могла да посети сестра си в Скарбъро или, ако няма сестра, живееща там, самата тя да се възползва от благоприятното въздействие на свежия морски въздух.
С това за граф Уиндъм проблемът беше приключен. Той продължаваше да бъде истинският господар на имението, въпреки някои лоши известния, които беше научил в последно време. Господин Уикс нямаше търпение да разговаря с него. Никак не обичаше да оставя колата си насред път, образно казано.
По-късно, присъединявайки се към останалата част от семейството, графът запази учтивия си тон. Господин Уикс не беше в състояние да прецени дали се държи по-сдържано или високомерно от обикновено, за щото се срещаха за пръв път. Най-сетне, в девет часа, му заяви.
— Милорд, бих ви помолил за възможността да поговорим в библиотеката ви. От жизнено важно значение за бъдещето ви е да добиете пълна представа за положението.
Маркъс отговори много тихо, така че само господин Уикс да може да го чуе.
— Искате да кажете, сър, че нямам право да изпращам госпожа Гуузбъри в Скарбъро? Трябва ли да искам разрешение от вае, сър?
— Не. Умолявам ви, милорд, да дойдете с мен.
Маркъс сви рамене и пожела лека нощ на присъстващите. Не забеляза, че Херцогинята също го е последвала вън от гостната, докато не се озова в лице с нея и господин Уикс в библиотеката. Гласът му беше одрезгавял от гняв, когато се обърна към нея.
— Какво, по дяволите, търсите тук, Херцогиньо? Измитайте се! Идете да наглеждате проклетото си богатство. Пишете на мъжа, който ви издържаше досега, да отиде да прави компания на госпожа Гуузбъри в Скарбъро. А, разбирам, не мога вече да си позволя да ви повишавам глас, нали? Ако ви обидя някак си, ще ми се наложи да прекарам остатъка от живота си в миша дупка.
— Всичко, което искам от теб, е само малко въздържаност. Има разрешение. Моля те, изслушай господин Уикс, Маркъс.
— Върви по дяволите, защо не…
Замълча, овладя се и седна зад бюрото си. Готов за атака.
— Е, господин Уикс, още какви чудесни новини имате за мен? Коя част от къщата ми е определена за живеене или може би се налага да пренеса вещите си в някой килер?
VII
— Не, милорд — каза господин Уикс, гледайки младия граф открито. — Моля ви да откриете ума и сърцето си за думите ми. Опитайте се за кратко да превъзмогнете гнева си и чувството, че сте предаден. Разберете, съществува разрешение, което е възможно да не ви се стори погрешно или безчестно.
— Изход от тази дяволска каша? Искате да кажете, че чичо ми първо ме унищожава, а после ми дава в ръката оръжие, за да се самоубия в нещастието си?
— Не, милорд. Разрешението се състои в женитба.
— А, прословутата богата наследница, така ли? Доста интересен ключ за излизане от клетката, в която съм напъхан. Наистина ли чичо ми не е забранил да се оженя за някоя наследница? Допуснал е слабост при съставяне плана за отмъщението си. Значи просто трябва да отскоча до Лондон, да огледам най-богатите щерки, изложени за продан, и да направя избор. Сдобивам се с жена, с парите й, а ще разполагам и с издръжката си на джентълмен. Очарователно разрешение, господин Уикс, толкова очарователно, че ще ме накара да повърна всеки момент.