Спиърс се появи отново на следващата вечер.
— Негова светлост — заяви той с удивително спокойствие и само с две издайнически червени петна върху бузите, — бил въвлечен в юмручен бой миналата вечер. Понастоящем е на легло, с две счупени ребра, с насинено око и с почти целия комплект пръсти, с разранени кокалчета. Слава на милостивия Бог, никой от зъбите му не е пострадал, всичките са на местата си. Освен това се хилеше като пача, когато го оставих.
— Как е могъл да се бие с все още незаздравяла ръка?
Баджър се разсмя.
— Господин Спиърс, той сподели ли колко са пострадали противниците му?
— Да. Един от английските офицери го нарекъл изпъдения граф и негова светлост го набил… ъ-ъ… тоест, върнал си е тъпкано за обидата. Получил е наранявания, защото в схватката са се включили приятелите на противника му и силите били неравностойни. Ръката му не е пострадала, Херцогиньо. За лош късмет лорд Чилтън не бил заедно с него, иначе ребрата на негова светлост щяха да бъдат здрави.
— Разбира се — едва успя да изрече Херцогинята. — По какъв начин се е разчуло за промените в завещанието на баща ми?
— Не може да се попречи на разпространяването на такива новини — каза Баджър. — Като при чумата.
— Отлична аналогия, господин Баджър. Напълно прилягаща. Подобни новини гъделичкат любопитството и изключват дискретността. По негово настояване при негова светлост е неговата… ъ-ъ … любовница. Тя ме помоли — по много очарователен начин — да й подсигуря необходимите лекове. Поверих негова светлост на нежните и грижи.
— Любовницата му е с него? — гласът на Херцогинята изтъня във фалцет. — Грижи се за него?
— Не вярвам да го измъчва треска. Въпреки раните си негова светлост отправяше към девойката много… ъ-ъ… пристрастни погледи, което ме навежда на мисълта за доброто му общо състояние. Но въпреки желанията на негова светлост, що се отнася до нея, ще съумея да я отпратя към собственото й убежище тази вечер. По-добре късно, отколкото никога — той внимателно отстрани ивица платно за превръзка, останало върху ръкава на жакета му. — Може би ще се радвате да научите, Херцогиньо, че тя не е зла жена, нито пък тормози негова светлост за парцалки и дрънкулки или нещо подобно. Грижи се за негова светлост, колкото е по силите на същество като нея да полага грижи за някого.
Като майка ми — помисли си тя, но гласно каза:
— Радвам се да го чуя. Всъщност за момента ми е невъзможно да почувствам облекчение, Спиърс. Вероятно би било редно да я поканя на чай, за да й благодаря за проявеното самообладание.
Спиърс извърна глава, за да скрие едва забележимата си усмивка и подхвърли през рамо.
— Може би идеята не е толкова добра. Момичето ще припадне от изненада.
— Не е лошо като начало — каза Херцогинята.
Каква злост — помисли си Спиърс. — Най-чиста проба. После гласно уточни:
— Името й е Лизет Дюплеси.
Никакъв коментар.
— Негова светлост харесва името й. Намира го за сладко.
— Нямам му доверие — каза най-сетне Херцогинята, загледана някъде над рамото на Спиърс. — Не искам да оставям работата за последната минута. Съгласна съм с Баджър. Искам всичко да се свърши довечера.
— Ако негова светлост въобще допусне любовницата му да бъде отстранена от спалнята му.
— Каза, че ще съумееш да го сториш.
— Точно така — намеси се Баджър. — Господин Спиърс ще се погрижи за това, Херцогиньо. Не се притеснявай. Ще бъдем улеснени и от физическата слабост на негова светлост. Също така лорд Чилтън е във Фонтенбло и няма да ни се пречка.
Последвалата от нейна страна забележка сякаш беше отправена към тежките брокатени завеси — типично френски в златистото си великолепие.
— Негова светлост е неспособен да улеснява. Не е в характера му. Ако двамата сте на друго мнение, значи не го познавате добре.
IX
Мрак. По небето — никаква луна или звезди. Надвиснали бяха тежки дъждовни облаци, от които започна да ръми потискащо.
По улица „Де Гренел“ не се мяркаха никакви хора. Тук-там в големите къщи блещукаха свещи.
Литературни салони — помисли си тя.
Мъже, радващи се на съпруги или любовници — беше мисълта на Спиърс.
Префърцунени френски готвачи приготвят префърцунени гозби — помисли си Баджър.
Херцогинята се загърна по-плътно в пелерината си.
— Не, не ме убеждавай — каза тя остро на Баджър. — Няма да вися в сенките в очакване да ми свирнеш. Ще вървим заедно и няма повече какво да се обсъжда.