Тя се взираше в него, без да помръдне.
— Искаш да кажеш — като Лизет?
Маркъс се усмихна.
— Значи Спиърс ви е разказал за ангела ми хранител? Тя си тръгна, малко преди да се появите, Спиърс.
— Но аз…
— Знам. Несъмнено си сложил нещо в чая, който ми даде да пия. Само че, разбираш ли, аз не бях жаден. Исках Лизет.
— Моля ви, милорд.
Маркъс направи движение с оръжието към камериера си да млъкне. Погледът му беше вперен гневно в Херцогинята.
— Хм, не мога да си представя как гукате дори и на розите си. Но пък посред нощ почувствахте, че трябва да дойдете и да се грижите за мен? Страхувахте се, че няма да се радвам да ви видя и ще ви изхвърля, ако се появите посред бял ден? Осмелихте се да се доближите, чак когато бях поставен в безпомощно състояние от безкрайно предания си слуга?
— Друга причина ме доведе тук, Маркъс. Ще говоря само при условие, че седнеш, преди да си се строполил. Умолявам те, Маркъс.
— Не желая да сядам.
Тя се изправи и доближи до него. Лицето му беше в сянката на светлината от свещите, но по него се забелязваха белезите от изтощение, насиненото око и подутата челюст.
— Състоянието ти не е никак добро, Маркъс.
Той не помръдна, докато тя пристъпваше към него. После любезно я помоли да спре, протегна лявата си ръка и нежно обхвана с пръсти гърлото й.
— Кажи ми ще наследя ли петдесетте ти хиляди лири, ако пукнеш?
— Най-вероятно, въпреки че не мисля на баща ми дори да му е минавала подобна мисъл. Или може да отидат за американците. Не знам. Трябва да питам господин Уикс.
— Да речем, че те поудуша.
— Не ми се вярва който и да е от господата Спиърс или Баджър да го допуснат.
— Те не те познават, както аз те познавам. Иначе щяха да посрещнат с ентусиазъм действията ми.
— Истината е, че изобщо не ме познаваш.
Той сви рамене и лицето му се присви. Сякаш всяко движение усилваше тъпата болка в ребрата му.
— Всъщност не ме е грижа. А сега ми кажете защо тримата се промъкнахте в къщата ми. Веднага!
В този момент откъм входната врата долетя едва доловимо, крадливо почукване. Заговорническо. Сащисаният Маркъс се обърна по посока на звука. За секунда и Спиърс, и Баджър се метнаха върху му. Маркъс се опита да се бори, но не му достигаха сили и за кратко време беше проснат върху килима. Спиърс много внимателно измъкна пушката от дясната му ръка.
— Милорд — обърна се той към него съчувствено, — боя се, че сега се налага да пийнете малко чай. Ще имате ли нещо против?
— Уволнен сте, Спиърс.
— Херцогиньо, това е монсеньор Жюно. Пуснете го да влезе — каза тихо Баджър.
Последвалите десет минути преминаха в такава тишина, че на Херцогинята й се стори, че ще се задуши от нея. Спиърс и Баджър се мъчеха да държат устата на граф Чейз отворена, за да налеят в нея чай, примесен с лауданум, и в крайна сметка съумяха да го сторят, преодолявайки упоритата съпротива. Над тях, ням като риба, беше застанал монсеньор Жюно, държащ в ръката си свещ. Изглежда му беше забавно.
Маркъс падна по гръб. Виждаше се усилието, с което се съпротивляваше на наркотика, но безуспешно. Сърцето й се късаше, като го гледаше, но не беше време за скрупули. Планът оставаше непроменен въпреки настъпилите усложнения. Друг начин за собственото му спасение нямаше.
Тя нежно докосна брадата му с връхчетата на пръстите си.
— Всичко ще бъде наред, Маркъс. Обещавам ти. Не се тревожи, само лежи спокойно, моля те.
Гласът му прозвуча завалено.
— Ще те убия, Херцогиньо.
— Може би ще ти се иска, но няма да го направиш.
— Не знам какво става, но ще те убия.
Монсеньор Жюно приближи.
— Готов ли е той за церемонията?
Погледът на графа беше замъглен и с всяка минута той ставаше все по-кротък.
— След две минути ще бъде готов — заключи Спиърс.
След още четири минути монсеньор Жюно весело заяви.
— Честито, миледи. Вече сте графиня Чейз. Много забавно бе да се види как негова светлост каза да, когато господин Спиърс леко го сръга. Ще трябва и да напише името си в брачното свидетелство.
Спиърс подкрепяше ръката на господаря си, но общо взето графът съумя четливо да се подпише. Тя сложи своя подпис до неговия. Извади от джоба на пелерината си изящна златна халка и я сложи на безименния си пръст.
— Добре — каза графиня Чейз и им се усмихна. — Готово.
— Няма да има вече изпъден граф — потри ръце Баджър.
— Чудя се — каза Спиърс, — дали негова светлост ще си спомня, че се освободи от услугите ми, когато се събуди.
Монсеньор Жюно се засмя.
— Това е най-интересната ми нощ, откакто руски снаряд почти разруши жилището ми преди два месеца.