— И единствената цена е ти да бъдеш моя жена.
Думите бяха произнесени като спокойна констатация и въпреки това тя цялата се напрегна. Щеше да има още, тя едва ли не долавяше какво стои на върха на езика му. И сякаш просто сама си просеше обиди с изречението си в отговор на неговото.
— Надявам се, моля се представата ти за мен като съпруга да не е прекалено отблъскваща.
— Не мога да те възприема като своя съпруга. Вчера аз бях ерген, с очарователна любовница и тримесечна издръжка от двеста лири. Тази сутрин се събуждам като граф. А аз се разделих с графската титла, Херцогиньо, и повече не желая да я нося.
— Защо тогава се би с мъжа, нарекъл те изпъдения граф?
С вик графът скочи на крака и едва не събори масата. Едната от чашките с кафе се преобърна и тя загледа как течността закапа, събра се в тънка струйка и се стече през ръба на масата към пода.
— Пак тоя проклетник Спиърс! Ще го убия, след като се погрижа за теб. Да не би планът да е скроен и от трима ви?
Лицето му беше побеляло, а юмруците — плътно свити. Херцогинята се съмняваше, че дори усеща болката в ребрата си. Най-накрая чашата на търпението му окончателно беше преляла и нервите му напълно бяха излезли от контрол. Тя бавно се изправи и застана лице в лице с него.
— Маркъс, не е нужно да живеем заедно като примерни съпруг и съпруга. Честно казано, възнамерявах да се върна в Лондон в края на седмицата, за да не ти се мяркам пред очите. Стана това, което исках да стане. Нещата се подредиха така, както трябва. Уверена съм, че можеш да ми простиш или поне да ме забравиш и да прогониш гнева си към мен.
— Проклета жертвена овца! Няма да приема това положение, Херцогиньо. Ти ме измами, за което си послужи с камериера ми, упои ме, и всичко това, за да ме върнеш там, където не искам да бъда. Забравила ли си какво казах на господин Уикс? Не искам тая титла и нищо свързано с нея! Проклетият кретен Тревор ще бъде следващият граф — замълча и разтърка брадичката си с ръка. — Е, това все още може да се уреди, нали? Мисловните ми процеси не протичат с нормалната си скорост тази сутрин, без съмнение под въздействие на лауданума, който изсипахте в устата ми. Но се опитвам да мисля. Ще трябва да се насиля да спя с теб, вероятно нееднократно, за да забременееш. Ами ако се окаже момиче? Тогава ще се наложи да се насилвам да те обладавам отново, докато се сдобием с мъжка рожба — може би отиваше твърде далеч в обидите си. Хич не го беше грижа. — Да бъда добър любовник в твоето легло е повече от възможностите ми, Херцогиньо. Както казах на господин Уикс, прекалено е да искат от теб да шепнеш възбуждащи думи на абсолютно безчувствена жена. Нито думичка, Херцогиньо? Че какво друго съм очаквал? Как съумя да събереш сили да произнесеш брачните клетви на незабравимата ни сватбена церемония? От теб лъха мраз. Ще трябва да накарам Лизет да легне до теб, за да мога да я гледам, докато изпълнявам съпружеските си задължения — да я чувам как се смее, стене и вика, за да се насиля да те докосна.
Оскърбленията не спираха и всяко едно от тях режеше живо месо, но този път тя беше отишла твърде далеч. Извинения нямаше да последват. Пък и в думите му можеше да се съдържа истина.
Нападките му й причиняваха болка, но не и гняв. Пред задъханото му дишане тя вметна.
— Това не може да ти е известно, Маркъс.
— За какво говориш, мътните те взели?
— Дали ще имаш нужда от любовницата си.
Само като погледнеше коварното й лице, болката в ребрата му сякаш се изпаряваше.
— Не вярвам на абсолютно нищо от досега чутото. Ще прекарам деня, претегляйки доводите за и против удушването ти. Изпрати ми Спиърс. Имам среща с Уелингтън, която изобщо не възнамерявам да пропусна.
Тя само кимна и излезе.
X
Хотел „Бюво“, улица „Роял“
Баджър я гледаше втренчено, очаквайки тя да проговори, но това разбира се не се случи, колкото и продължително да изчака. Тя беше най-спокойната и сдържана личност, която беше срещал през живота си. Винаги беше вярвал, че нищо не може да наруши спокойствието й, но сега не беше толкова сигурен. Силно го тревожеше мисълта за свързването й в брак точно с Маркъс Уиндъм — нейна пълна противоположност като поведение. Само от време на време младият граф си даваше сметка за скандалния си език — както в случая с обидите, нанесени на Херцогинята в афектираното му състояние. Баджър прекъсна мислите си и се обърна към нея.
— Херцогиньо, чух го да крещи.
— А, да, крясъци имаше. Много е добър по тази част, но през повечето време не повиши глас. Не можа да понесе да ме види още веднъж, когато излизаше.