— Имаш ли нещо против първо да вечеряме, Маркъс? Умирам от глад.
— Разбира се — отвърна й любезно. Предложи й ръката си да се облегне. — Мадам.
Погледът й подсказа, че отново е застанала нащрек и това му достави неизказано удоволствие. За първи път от година насам се почувства уверен. Беше съумял да не даде воля на гнева си. Защото не искаше да я предупреди какво да очаква от него. Усмихна й се безмълвно. Нека се почуди какви ли мисли му минават през главата, без да й ги изкрещи. Чу я как преглътна.
В трапезарията я настани в единия край на масата, а той самият се запъти към другия. Вечерята ги очакваше, поставена на масата между тях, покрита със сребърни похлупаци, за да не изстива.
— Баджър е надминал себе си — каза Маркъс, притваряйки очи, докато преглъщаше хапка от пилето, сготвено с портокали и естрагон. — Безупречно.
Тя се взираше в чинията си, където яденето стоеше недокоснато. Какво ли планираше Маркъс?
Съпругът й, който сякаш беше все повече зает с поглъщането на пилето, което придружаваше с възклицания на блаженство, отново й се усмихна.
— Май вечерята не ти се нрави особено, Херцогиньо.
— Изглежда доста съм си хапнала на обяд.
— Беше ли заета днес? Може би си излизала да пазаруваш? На гости у приятели? Или на мои любовници? Ходила си до предишния ми апартамент, за да го изчистиш от всички следи от мен?
— Не успях да свърша чак толкова много работа днес, Маркъс.
— Аха, аз пак зададох твърде много въпроси наведнъж, което ти даде идеалната възможност да не отговориш на нито един от тях. Яж си пилето, Херцогиньо.
— Оставила съм си място за кифличките на Баджър. Много са вкусни. По неговите думи ефектът им се дължи на качеството на използваната мас и също…
— Ще трябва да си почина — каза Маркъс и се облегна, обхващайки корема си с ръце. — Доста се натъпках.
— Имаш нужда от храна да възстановиш силата си.
— Искаш да натрупам тлъстини ли, Херцогиньо? Всъщност на теб ти е все едно. Трапезарията, както и цялата къща, е очарователна. Тъй като сега си много богата, предполагам, че и окото ти не е мигнало, когато са ти съобщили наема.
— Доста е висок, но — както ти казах, само да пожелаеш и заминавам за Лондон. Ако желаеш да останеш, ти също си много богат сега и можеш без притеснения да си го позволиш.
— Богат съм, значи. Е, аз никога не съм забравял стойността на парите и какво означава да преценяваш, преди да купуваш. Съмнявам се, че ще се променя. Мислех си за бедничките ни американски роднини — за тях нищичко не остана.
— Те и нищо не заслужават. Всичко е твое. По право.
— О, не, всичко трябваше да бъде на Чарли, а ако не на него, то на Марк.
— Те са мъртви, Маркъс, пет години минаха оттогава. И вината за смъртта им не беше ничия, най-малко твоя.
— Колко интересно — ти обвиняваш баща си.
— Да.
В този момент той си даде сметка, че повече няма сили да издържа. Херцогинята, седнала в другия край на масата. Лицето й, скрито в сянката. Гласът й, звучащ ведро като на Божията майка. Изправи се и захвърли салфетката си върху чинията.
— Излизам! — отсече той и се запъти към вратата.
— Маркъс!
Той спря и подхвърли през рамо, без да се обръща.
— Да? Забранено ли ми е да напускам къщата, след като съм влязъл в нея? Чакат ли ме на входа здравеняци, които да ме завлекат обратно?
— Маркъс, още не сме разговаряли.
Сега вече се извърна с лице към нея. Гласът му не изрази абсолютно никакво чувство, когато каза.
— Боя се, че не съм готов за разговор, Херцогиньо. Има неща, над които трябва да размисля, касаещи само мен и бъдещето ми. Надявам се, че ме разбираш.
Боеше се, че наистина го разбира. Думите заседнаха в гърлото й, не посмя да го попита дали мисли за анулиране на брака. Не каза нищо, само го изгледа как се обръща и бързо се отдалечава от стаята. И от нея.
XI
Баджър подръпна дясното си ухо. Отвори уста, после я затвори, без да каже дума. Отново подръпна ухото си и най-после произнесе.
— Въпреки всичко, господин Спиърс, много съм притеснен. Поговорихме и стигнахме до съгласие. Разбирам необходимостта, но тя е наистина прекалено невинна. Вината е в майка й и в положението, в което се е намирала — държанка и майка на незаконородено дете. Тя се стремеше да защити дъщеря си, а това според нея означаваше да я държи в пълно невежество.
— Господин Баджър, давам си сметка, че положението не е цветущо, но време е да престанете да дърпате бедното си ухо, съвсем се е зачервило. Напрежението наистина е в състояние да докара напълно нормален човек до злоупотреба с алкохол, или, да речем, да му създаде нервната привичка да дърпа жестоко ухото си. Може би ще пийнете бренди? Не? Е, тогава, което е писано да се случи, ще се случи и вие го знаете. Може би в същия този момент негова светлост урежда формалностите около анулирането на брака си. Изключителни притеснения ще й създаде, ако той съумее да се справи. Тя е готова да приеме онова, което се налага. Аз лично ще се заема с оправянето на разположението на духа на негова светлост, преди тя да пристъпи към действие.