— А ако настроението му е непоправимо отвратително?
— Тогава, господин Баджър, няма да има друг избор освен да се чака. Не бих я оставил в ръцете му при такова положение.
— Проклет глупав младок! Ще ми се да го завлека на някое тъмно местенце и да избия всичката надутост от главата му.
Спиърс въздъхна.
— Да, той е млад човек, господин Баджър. Силен и натъпкан с гордост, а в нея вижда източника на всичките си проблеми.
— Но тя го спаси!
— Това нищо не променя. Неговото убеждение е, че спасителят трябва винаги да е мъж, а щом един мъж не може да се справи, значи никому не е по силите, най-малко на жена.
— Горкичкият — беше коментарът на Баджър.
— Освен това тя имаше наглостта да приеме петдесетте хиляди лири, поставяйки го в крайно унизително положение. Граф Чейз на издръжка, господин Баджър. На издръжка! Вие самият бихте ли могъл да измислите нещо по-унизително?
— Но вината не беше нейна!
— Разбира се. Но и тя взе участие, не разбирате ли? Беззащитното незаконородено дете се превърна в законна наследница, която отне всичко, принадлежащо му по право. Съвсем без значение е какво е било мнението й. Но тя ще постъпи, както се изисква от нея. Винаги го е правила.
— Срамът няма да я възпре, това мога да кажа — Баджър стана от удобния стол-люлка до огъня в стаята за почивка на Спиърс. — Е, ще се срамува, но ще действа.
— Разрешете да отбележа, че пилето с портокали и естрагон беше превъзходно, господин Баджър.
Въпросният господин кимна, но мислите му очевидно бяха другаде.
— Но, господин Спиърс, ами ако той й причини болка?
— Ще я понесе. А след това резултатът ще е налице.
Херцогинята изпитваше опасения, че внезапно е прекрачила прага на лудостта. Тя се спря пред затворената врата, ослуша се, но не дочу нищо.
Беше ли той вече заспал? Минаваше полунощ. Тя също отдавна щеше да е заспала, ако нощта беше една от обичайните, с обичайното време за сън.
Щеше да е милост, ако беше вече заспал.
Разтърси глава. Не искаше да е заспал. Искаше да е буден и изпълнен с желание. Милостта щеше да доведе до отлагане, а тя се страхуваше да отлага. Маркъс се изплъзваше като змиорка, беше непредсказуем и тя нямаше и най-малка представа нито какво да очаква от него, нито кога да го очаква. Много бавно и внимателно натисна бравата. Вратата се завъртя на добре смазаните си панти без предателски проскърцвания или стонове. Огънят догаряше в камината и стаята беше пълна с призрачни сенки от отблясъците на пламъците му. Беше топло, което щеше да й е от полза, доколкото можеше да предположи.
Босите й стъпала потънаха в мекия дебел килим. Продължи от камината до леглото, проследявайки безредно разхвърляните му дрехи. Коженият колан, грижливо навит около сабята, беше поставен върху масата. За малко щеше да стъпи върху един от ботушите му, изритани до леглото — така, както пиян човек би се освободил от тях. Наметката се беше проснала на пода в удивително подобие на прилеп в полет.
Застана до леглото и се вгледа в спящия. Маркъс лежеше по гръб, поставил едната си ръка върху челото, а другата — с обърната нагоре отворена длан — отпусната покрай тялото му. Беше се завил единствено с чаршаф, покриващ го от кръста надолу.
Едро тяло, добре окосмено и мускулесто. И без униформа еднакво привлекателно, както и в нея. Но тя още не си беше дала достатъчно сметка за различията им и внушителните очертания на фигурата под чаршафа я караше да се замисля.
Видя синините около ребрата му, започнали да придобиват различни оттенъци на зелено и жълто. Зачуди се колко ли силна ще да е болката му.
Големият въпрос какво да прави, обаче, стоеше пред нея. Спомни си за книгата, която Баджър й беше връчил същия следобед, стараейки се да отбягва погледа й, като измърмори.
— Може да ти е от помощ, Херцогиньо. Вътре има… ъ-ъ… рисунки.
— Рисунки ли, Баджър?
— Да, рисунки. Майка ти разказвала ли ти е какво се случва между мъжете и жените?
На отрицателното й поклащане с глава той беше добавил.
— Прегледай книгата, Херцогиньо. Ако имаш въпроси, ще помоля господин Спиърс да се отбие при теб.
Маркъс разбира се изглеждаше много по-добре от доста схематично изрисуваните мъже от картинките в книгата. Странна книга, но пълна с полезна информация. Докосна с връхчетата на пръстите си раните по обраслата му с твърда брада челюст, после положи дланта си върху плътта, под която се намираше сърцето му и почувства силните пулсиращи тласъци. Косата му се къдреше под пръстите й. В един момент той се размърда, повдигна се леко настрана, после отново се отпусна по гръб. Другата му ръка се преметна върху корема.