Сега той я повдигаше и спускаше ритмично, като пръстите му бяха потънали в меката плът на бедрата й. Дишаше тежко, а тазът му се тресеше неспирно. Тя отвори очи и погледна лицето му. Бузите му бяха придобили тъмночервен цвят, очите му бяха затворени, а устните — разделени. На нея й изглеждаше сякаш изпитва болка. Значи е едно и също и за двама ни, помисли си тя, преди всяка мисъл да се изпари от главата й, когато движенията му бясно се учестиха, гърдите му се издуха като мях, а дъхът се накъса в гърлото му, откъдето стоновете излизаха по-шумни от всякога. Главата му беше заровена във възглавницата, а по нейното лице се стичаха сълзи; тя усети соления им вкус в устата си, докато безкрайната болка от пръстите и члена му, потънали в нея, я разкъсваше.
После всичко свърши. Той застина абсолютно неподвижен под нея. С последна дълбока въздишка главата му се търколи на една страна. Ръцете му се отпуснаха. Краката му се изпънаха. Той все още беше дълбоко в нея, но тя усещаше мокротата от него в себе си — неговото семе беше в нея и тази мисъл намаляваше нечовешкото й напрежение.
Гърдите му отново задишаха равномерно и очите му се отвориха. Тутакси върху лицето му се изписа удивление.
— Херцогиньо, за Бога, това си ти, Херцогиньо! Опита се да влезеш в ролята на Лизет? Защо си тук? Защо сме в това положение, защо съм в теб? Не може да е истина! Аз сънувам! Да, това е сън — той потрепери и отново се отпусна неподвижно. Тя усети как излиза от нея и след това бавно се претърколи до него и застана до леглото. Чувстваше се сякаш краката й бяха покрити с рани, а мускулите на бедрата й трепереха неконтролируемо.
Чаршафът беше оплетен в краката му. Погледът й премина по гладкия му корем, през тъмното окосмяване на слабините му, до стихналата му мъжественост, навлажнена от неговите и нейните сокове, а също и от кръвта й. Гледката не беше от най-приятните и тя, бързо дръпна чаршафа към кръста му.
Нахлузи през глава първо нощницата си, а после и робата върху нея. Удържа сълзите си, докато не се озова в убежището на собствената си спалня, върху собственото си легло, завита с куп одеяла. Но и те като че ли не можеха да я стоплят.
Сънят й, когато се спусна над нея, беше изпълнен с фантоми, призрачни присъствия, които нямаха лица, а й носеха само болка. Тя не можеше да помръдне, а те не преставаха да се смеят. Изведнъж смехът им секна и я заля топлина, повече топлина, отколкото би могла да почувства насън. Топлината я обгърна в полусънното й състояние и се превърна в усещане за плът, чужда плът, притисната до нейната, и това усещане беше чудесно. Този призрак не й причиняваше болка, напротив, искаше й се да го задържи. Големи, силни ръце галеха гърба й, притегляха тялото й към друго тяло. Гърдите й се долепиха до гърдите на това тяло, после двете тела сякаш се сляха, после усети тежестта на другото тяло върху своето, после бедрата й се оказаха в чуждите ръце и започнаха ритмично да се движат напред-назад. Тя се стресна и се събуди.
Не беше призрак. Беше Маркъс — в леглото й, гол, и тя също беше гола. Къде се беше дянала нощницата й? Ръцете му ровеха косата й, докато устата му целуваше шията, ухото й. Дъхът му отмахваше къдриците, които пречеха на целувките му. Устните му се преместиха върху брадичката и сетне върху устата й, а тя се почувства объркана от топлината и възбудата, които започваха да изтикват всички други усещания. Краката й сами се притискаха към неговите, гладката й мека плът обгръщаше стегнатите му изпъкнали мускули.
— Маркъс — прошепна тя, привлече главата му към своята и го целуна, — аз не съм Лизет, не съм любовницата ти.
— Знам — целувките му ставаха все по-страстни, а ръцете му отново обхванаха гърдите й, покрити от тънкото було на косите й; в съзнанието й беше съвсем пресен споменът за удоволствието от този допир. Едната му ръка се спусна надолу, между телата им, и тя почувства усмивката му върху устните си, когато той разбра, че е овлажняла. После отново беше върху нея, тежестта му я притискаше. Ръцете му, пъхнати под бедрата й, я придържаха нагоре, след което той влезе лесно в нея. Болката този път, когато той запрониква дълбоко в нея, не беше нетърпима, но се усещаше въпреки влагата, и тя се опита да се отдръпне, но хватката му беше здрава и най-накрая той се настани удобно отгоре й.
— Недей — опита се да го възпре, защото беше започнал да се движи, а тялото й беше още твърде чувствително, но той не обърна внимание на молбата й. — Моля те, Маркъс, боли ме!
Усети надигащата се вълна от възбуда в него, още преди да се е превърнала в диви, неконтролирани движения на някаква чувствена буря, която тя все още не можеше да започне да разбира. Болезненият й вик се издигна до крясък.