— Не, Маркъс! Моля те, недей отново. Не е необходимо. Моля те, Маркъс, недей!
— Разбира се, че е необходимо — гласът му не приличаше на неговия, — защото…
Дишането му се учести дотолкова, че пресече думите му. Продължи, докато стигна до освобождаването. Само за момент остана неподвижно върху й след това. Претърколи се и застана до леглото, взирайки се надолу към нея. Беше запалил свещ и тя отвори очи, за да срещне погледа му. Тялото й беше простряно с разтворени крака на леглото.
— Защо го направи?
— Защо не? — отговори той и сви рамене. В очите му нямаше гняв и лицето му не изразяваше нищо. — След като ти ме облада, защо да не ти върна услугата? Не ме ли считаш да джентълмен, Херцогиньо?
Тя се размърда, за да придърпа завивките върху себе си.
— Ето от това няма нужда. Вече почувствах тялото ти и имах възможност да го погледам. Да не мислиш, че си първата гола жена, която виждам? Или мислиш, че се отличаваш от всички останали с по-оригинално, по-привлекателно тяло? Не се заблуждавай, Херцогиньо — дългите му пръсти погладиха брадичката му, имитирайки размисъл. — Всъщност, сега е първият път, в който имам възможност да те огледам, а аз бях прекалено зает да… Е, не искам да бъда груб, разбираш какво имам предвид. А пък и през цялото време бяхме под завивките.
Тя метна одеялата надолу без коментар. Усети как сърцето й лудо тупка, но запази мълчание — несъзнателна реакция на самозащита от по-тежки подигравки, въпреки че и така нямаше да ги избегне. Той щеше да изкаже всичко, което беше решил да каже. Въпрос на характер.
Видя, че се канеше да си тръгне. Не можеше да го допусне, преди да е сигурна, че е разбрал мотивите й. Бързо изрече.
— Трябваше да го направя, Маркъс. Сигурна съм, че разбираш. Мисля, че не ти беше неприятно.
— Взех те за Лизет. Ако първия път бях разбрал, че си ти… — той сви рамене, а очите й пробягаха надолу по тялото му. — Трябвало да го направиш. Звучи много странно от устата ти. Защо е трябвало? Сигурен съм, че ти си последната жена, последната от всички проклети девственици, които ще пожелаят да ги обладае мъж. Толкова си студена, че се съмнявам, че би ме допуснала в себе си, освен ако… — в гласа му прозвучаха мразовити нотки. Той я загледа безмълвно за потвърждение.
— Абсолютно необходимо беше това да се случи поне веднъж. Сега си в безопасност, Маркъс. В безопасност от последиците на безразсъдния си гняв. Не можеш да анулираш брака.
— Така значи. Мина ми през ума, но не исках да повярвам дори и в замаяното ми състояние в подобно изтезание. Божичко, Джозефина, каква жертва е трябвало да понесеш! А аз ти помогнах, защото те взех за Лизет. Това обстоятелство наистина те улесни. Ако желанието ми към нея не беше прогонило съня ми, чак до сутринта нямаше да осъзная какво се е случило. Но и аз, и чаршафите бяхме оплескани с кръвта ти, безценната кръв на девица, която Лизет отдавна не е в състояние да пролее за никой мъж. Права си, няма да има никакво анулиране на брака — изражението му беше още по-тежко и безкомпромисно от думите.
— Маркъс — каза тя и му протегна ръка.
Той поклати глава.
— Съмнявам се, че бих анулирал брака, дори и да не беше постъпила по този начин, Херцогиньо. Не съм чак толкова глупав. Дори и аз нямаше да пожертвам такова богатство заради гордостта си.
— Но ти ме накара да мисля, че ще го сториш, ти…
Усмивката му не вещаеше нищо хубаво.
— Бях ядосан. И дотук с обясненията и извиненията. Станалото — станало. Анулиране няма да има. Не ме разбирай погрешно, Херцогиньо. Все още съм убеден, че проклетият глупак Тревор може да ме наследи или, ако се сдобие с глупави малки дечица, някое от тях да стане наследник. Не се заблуждавай, че скъпоценната ти кръв ще тече в жилите на следващия граф. Никога няма да доставя на гадния ти баща такава радост. Ако някога стана баща, детето ми ще бъде незаконородено, каквато си и ти, тоест беше. А за разлика от теб, синът ми ще си остане копеле. Не, не, никакво анулиране! Можеш да се успокоиш. Ти направи върховната си жертва като жена. Аз пък бях толкова груб, че да те насиля да я направиш още веднъж. Ето съпругът, с който си се сдобила.
— Искаш ли наистина да бъдеш мой съпруг? — ядоса се на себе си за умоляващите нотки, прозвучали във въпроса й, защото знаеше, че той няма да се поколебае да я нарани, използвайки собствената й слабост, което и направи.
— Чудя се какво ли означава да бъда твой съпруг? Дали, че трябва да съм любезен с теб на масата за закуска? Дали, че ще е необходимо от време на време да правя любов с теб? Така, както тази нощ ли? Да ти кажа честно, Херцогиньо, първия път, когато те помислих за Лизет, ми достави огромно удоволствие. Втория път дойдох при теб, за да проверя дали наистина си толкова студена, колкото мисля, че си.