О, Боже, каква радост — отново я чуваше да се смее!
— Има нещо разумно в думите ти, Баджър. Може би трябва да чета и други части на „Лондон Таймс“ и „Лондон Газет“.
— По-рано изчитахте всяка думичка от вестниците. Защо и сега да не го правите? Дошъл съм да разговаряме за нещо друго, Херцогиньо. За негова светлост.
Можеше да се долови как тя се затваря в себе си, подчинявайки се на защитна реакция.
— Какво за него?
— Господин Спиърс ми писа, за да ме уведоми, че е възможно негова светлост скоро да се върне в Лондон.
— Разбирам. Да не би пак да е напуснал армията?
— Не знам. Господин Спиърс не спомена такова нещо и аз си правя заключението, че не е го е направил.
— Много добре. Налага се да поразмисля върху думите ти. На входната врата ли се тропа?
Нетълз, изпълняващ длъжността иконом в лондонската къща, въведе господин Уикс в гостната малко след почукването. Адвокатът я поздрави с нисък поклон и уморена усмивка.
— Какво ви води насам, уважаеми господин Уикс? Заповядайте, седнете, моля. Желаете ли чаша чай? Бренди?
— Не, не, миледи. Не ви нося хубави новини, но дойдох веднага, за да можем да изработим план. Ужасно съжалявам, Херцогиньо… ъ-ъ… миледи, че…
— Моля ви, господин Уикс, успокойте се. Нищо чак толкова лошо не може да се е случило. Седнете и разказвайте.
Във вълнението си той дърпаше кичур от не особено чистата си бяла коса. Херцогинята замълча, опитвайки се с това да му помогне да се успокои, и успя. Тя чудесно се справяше с укротяването на гнева или тревогата у хората, с изключение на тези при съпруга си. При него спокойствието й събуждаше желанието да убива.
Най-сетне господинът дълбоко си пое дъх и неспособен да изрази притесненията си по друг начин, направо изтърси:
— Американските Уиндъм са в Чейз Парк!
— Американците? А, да, семейството на най-малкия брат на баща ми.
— Грант Уиндъм е мъртъв. Но същото не се отнася за съпругата му Уилхелмина и трите им деца — Тревор, Джеймс и Урсула. Всичките са в Чейз Парк.
— Разказвайте, господин Уикс.
— Аз им писах, миледи. Трябваше да го сторя, защото през април бях убеден, че графът, настоящият ви съпруг, няма да се ожени за вас и наследници ще станат американците. Уведомих ги какво състояние ги очаква и ето ги тук. Не отговориха на писмото ми, не ме посетиха в Лондон, директно са се отправили към Йоркшир.
— Много странно. Откъде са разбрали къде се намира имението? Казахте, че чичо Грант е мъртъв. Той би могъл да знае, но не и съпругата му.
Господин Уикс поклати глава разсеяно.
— Това не знам. Знам само, че трябва да замина днес или не по-късно от утре сутринта за Чейз Парк, за да им обясня коренната промяна в ситуацията. Ужасно неприятно. Защо не ви повярвах, че ще се справите с негова светлост? Какъв глупак съм!
Самият той се уплаши от емоционалния си изблик и млъкна. Херцогинята се усмихна.
— Вероятно е трябвало да изчакате, но не сте го сторил. Постъпил сте, както сте сметнал за правилно. Не се притеснявайте, господин Уикс.
— Облекчение е за мен, че не заварвам тук графа и ако Бог е още милостив към мен, ще успея да се справя с неприятностите, преди негова светлост да узнае.
— Присъствието му или осведомеността му нямаше да променят положението. Действал сте, опирайки се на преценките си, господин Уикс. Престанете да се самообвинявате.
Тя се изправи, оправяйки полите на роклята си и промърмори повече на себе си.
— Е, животът ни сервира какво ли не.
После се обърна към адвоката и му протегна ръка.
— Ще дойда с вас, господин Уикс. Моля ви, не се тревожете. Заедно ще се сблъскаме със страховитите американци. Чудя се дали Маркъс ще обяви Уилхелмина за толкова грозно име, колкото Джозефина.
Маркъс Уиндъм, осми граф на Чейз, пристигна във фамилната къща на Уиндъм на Бъркли Скуеър на двадесет и шести юни.
Нетълз пое наметката и шапката на негова светлост.
— Милорд — обърна се икономът с дължимото почитание към графа, който вече беше благородник не само по титла, — нейна светлост и господин Уикс заминаха за Чейз Парк вчера сутринта. Придружаваха ги Баджър и червенокосата прислужничка Маги.
— Разбирам — каза Маркъс. — Спиърс — обърна се той към камериера си, който в този момент разглеждаше някаква изящна декорация във фоайето, — погрижи се за багажа. Чудя се дали ще се намери кой да ни нахрани, след като Баджър е заминал с моята… с Херцогинята.
— Предупредих госпожа Хърли да се върне към задълженията си, милорд. Нейна светлост ми го заръча, защото било възможно скоро да пристигнете. Ако разрешите, милорд, нейна светлост прояви изключителна загриженост. Ако нямате нищо против да го отбележа.