Все пак всеки човек имаше гордост и посегателствата върху нея бяха допустими в определени граници.
— Не, Маркъс. Не мисля, че ще дойда — не можеше да понесе и думичка повече от него или каквото и да било. Завъртя се, грабна робата си от края на леглото и тръгна бързо към вратата, обличайки се в движение. Ръката й беше на бравата, когато усети, че той е зад гърба й, докосва я, притиска вратата с дясната си ръка над главата й. Тя се опита да я отвори, но напразно.
Той се наведе, лявата му ръка повдигна косата й, а устните му целунаха шията й.
Тя застина. Робата едва се крепеше на тялото й, защото по неведоми причини коланът й беше изчезнал. Дъхът, а после и устните му затоплиха ухото й.
Тя не мърдаше и не издаваше звук. Не смееше дори да диша.
Много нежно и внимателно той я обърна, вдигна я на ръце и я занесе до леглото, върху което я положи по гръб. Застана над нея, гол и внушителен, и тя не смееше да го погледне, страхувайки се, че вълнението ще я задуши, ако го стори. Той смъкна с рязко движение робата й и каза с усмивка.
— А сега и ризата.
Повдигна бедрата й, за да издърпа ризата до кръста й, после изправи другата половина от тялото й, опря главата й на гърдите си и съблече последната й дреха.
Настани я обратно върху леглото и се опъна на едната си страна до нея. Не я докосна, само наблюдаваше лицето й.
— Толкова студена, толкова сдържана — каза той, приглаждайки назад кичур коса, паднал върху челото й. — Какво друго би могъл да иска човек от съпругата си, която — отгоре на това, е и лейди. Белег на добро възпитание е да се скриват чувствата, които могат да издадат някакви телесни желания. Но за мен е разочарование. Имаш много хубави уши, Херцогиньо — езикът му премина по очертанията на ухото й.
Ставаше все по-трудно, но тя съумяваше да продължава да запазва външно самообладанието си.
— Никога вече не обличай рокля като тази, която носеше снощи — продължи той в ухото й. — Красива е и очевидно скъпа, но е предназначена за куртизанка.
— Искаш да кажеш, че би подхождала на майка ми?
Той замълча за момент.
— Не съм казал такова нещо.
— Боиш се, че и аз ще стана куртизанка, защото е в кръвта ми, а което е в кръвта ми започва да се проявява в дрехите?
— Може би, не знам със сигурност. Не мърдай сега — той се наведе към нея и гърдите му се долепиха до нейните. Очите му се затвориха в желанието му да се отдаде на усещането за жена. Ръката му се спусна към лицето й, премина по скулите, носа и се спря на шията. — Толкова си бяла! — наведе се и целуна шията й там, където пулсираше кръвта. После устните му срещнаха нейните и изгарящата им топлина прогони от главата й всякаква мисъл за Лизет и Целеста. Херцогинята разтвори уста и му предаде на свой ред собствената си топлина и възбуда, набъбващи пулсиращо отвътре й и подтикващи я към освобождаващ вик, който тя се насилваше да сдържа и сдържа.
Ръката му галеше гърдите й, леко ги притискаше и ускоряваше това пулсиране по непоносим начин. Ръцете й се обвиха около гърба му, около плътта, която я очароваше със силата, скрита в нея. В този миг го чувстваше свой; този мъж, който й беше и съпруг, й принадлежеше, макар и за кратко, за времето, когато желанието у него надделяваше над гнева или презрението. Толкова получаваше, с толкова трябваше да се задоволи.
Той вдигна глава и я погледна. Видя руменината, обагрила бузите й, видя как кръвта й бушува в пулсиращите вени. Ръцете й здраво го бяха стиснали.
— Херцогиньо — само каза той и отново се отпусна върху й.
Неразбираеми думи излизаха от устата й като стон; не можеше да ги сдържи, усещайки как цялото му тяло се стреми към нейното. Краката й се разтвориха, за да го приемат.
Тялото й трепереше от възбуда, а дишането му стана накъсано и забързано. Изведнъж той подхвана хълбоците й и я повдигна. После прокара топъл и влажен език по гладката кожа на корема й. Сега цялото й същество пулсираше и си даваше сметка, че ако всичко това спреше, то тя сигурно щеше да експлодира.
Дланите й бяха върху раменете му и лудо стискаха плътта му. После, когато езикът му се заспуска надолу, тя зарови пръсти в косата му и с вик отхвърли глава назад, мятайки я по възглавниците. Тогава устата му се плъзна към черния триъгълник между краката й. Усещанията й бяха неописуеми и тя напълно им се отдаде. Цялото й същество се разтвори за изживявания, които никога не беше и не би могла да си представи. Трудно й беше дори да диша. Тя цялата се беше превърнала в усещане, в лудо вълнение, което разтърсваше сетивата й и изтръгваше викове от устата й. Устните и езикът му продължаваха да изгарят плътта й, а когато усещанията й преминаха точката си на върховно напрежение, движенията им станаха бавни и нежни, но без да се отделят все още от нея; малко по-късно той се отдръпна, изправи се, хвърли поглед надолу към телата им, след това я разтвори и влезе силно и дълбоко в утробата й.