Веднага след като междинната врата се затвори зад гърба му с рязко изщракване, тя седна и загаси свещите на масата до леглото. Но имаше още на нощното шкафче и тя се изправи, за да загаси и тях. Но забелязвайки семенната течност, която той беше изхвърлил върху й, тя първо се изми и чак тогава си легна в обгърналата я тъмнина.
Болеше я, но болката беше приятна. Караше я да чувства тялото си на места, скрити дълбоко в него.
Остана будна дълго време. Той не се върна при нея тази нощ.
Слънчева светлина изпълваше стаята, когато се събуди. Тя премигна и се прозя. Умът й беше замъглен, изпълнен с преживяванията и впечатленията от нощта.
— Добро утро.
Главата й бавно се обърна към него. Седеше на края на леглото й, в костюм за езда и излъскани черни ботуши. Единият му крак беше преметнат върху другия. У него нямаше и помен от нежност и топлина. Глупава бе, че се бе надявала на нещо подобно.
— Добре ли спа? — попита я той.
Тя кимна.
— Да, много добре.
— Мъж, който подхожда добре към някои неща, може да осигури здрав сън на една жена.
— А обратното?
Той се намръщи.
— Предполагам, че също е валидно. Наистина спах много добре. А и на мъжа му трябва по-малко — лицето му придоби още по-сърдит вид. — Не съм се будил през нощта. Ако се бях събудил, щях да се върна при теб.
Преметнатият му крак очевидно измерваше със замаха си хода на мислите, в които изпадна.
— Ти ме изненада.
Тя зачака. Отчаяно се надяваше да чуе, че той е доволен от нея, че е почувствал, че я желае. Че думите му от миналата нощ са били необмислени и съжалява за тях.
— Наистина изненадата ми беше голяма. Помислих, че те обхваща бяс, когато те целунах и след това те обладах. Направо се прояви като дива и необуздана.
Със сигурност не беше подходящо да говори така прямо и с такъв език на дневна светлина, но това бе Маркъс — съпругът, й и тя му отвърна със съответна откровеност.
— Почувствах неща, които не знаех, че е възможно да се почувстват. Не можех да реагирам другояче.
— Но, ако ти беше възможно да се въздържиш от всякаква външна проява на удоволствието си, мисля, че щеше да го сториш.
Той замълча и тя се зачуди в каква ли посока течаха мислите му. Прииска й се да изкрещи, че това е несправедливо. Но гласът й беше приглушен, когато изрече.
— В края на краищата не трябва да се учудваш, че съм се държала като проститутка. Не каза ли ти сам снощи, че нощницата ми е подходяща за такава работа, както би била подходяща и за майка ми да я облече? Защо тогава да не се държа с мъж, както майка ми — с моя баща? Нарече ме дива и необуздана. Вероятно си искал да кажеш сладострастна и развратна, както по би подхождало на едно копеле, дете на любовницата на богат мъж, на проститутка, която той си е купил с парите си.
— Монологът ти е подходящ за мелодрама — отбеляза той студено, — но на теб не ти отива.
Тя само поклати глава. Казаното беше казано и той не се противопостави на думите й, само си изми ръцете. Маркъс се изправи и закрачи из стаята, удряйки се по крака с камшика си за езда.
— Този нетърпим нахалник Спиърс ме изтръгна от съня ми сутринта. Лицето му, надвесено над мен, се преля направо в съновиденията ми, където ме поучаваше с недоволството на пастор от непокаял се грешник.
Тя запази мълчание.
— Мълчиш? Разбира се, ти вечно мълчиш. Така никога не поемаш риска да изпаднеш в слаба позиция, нали? Но няма значение. Спиърс е наясно, че съм бил в леглото ти, където съм се гаврил с непорочната ти личност и беше загрижен. Несъмнено в това време Баджър тревожно е очаквал пред вратата пълен доклад за разигралата се драма. Препоръчах му да върви по дяволите и той се превърна в самата надменност, след което с възможно най-сладникавия си гласец ми заяви, че щял да се погрижи за банята на моя светлост. После, по мое мнение, отиде да се съветва с вероломния Баджър. Трябваше ли да му кажа колко много ме желаеше? Как стенеше и се извиваше, когато те докосвах? Не му разказах и предполагам, че съм постъпил правилно. Не разруших вярата му, че си преродилата се Мадона. Пак мълчиш. Червенокосата ти прислужница сгреши в оценката си. Малко е да се каже, че изглеждаш нелошо. Ти си ужасно красива, без никакво преувеличение — с черната си коса, обкръжаваща лицето ти, и с червените си устни, въпреки че сега да подути. Може би съм бил твърде груб снощи? — той се наведе и се подпря на ръце от двете й страни. Топлият му дъх погали бузата й. — Малко подути, но много меки. Ако нямах друга работа, щях още сега да смъкна тези завивки, да извадя члена си и така да те подпра с него, че да не можеш да си кажеш името след това!