Тя го погледна право в сините му очи.
— Кой знае!
Той трепна, изгледа я колебливо и се овладя с усилие.
— Ще се видим по-късно.
И си тръгна, оставяйки я да гадае какво се върти в ума му.
Беше го изненадала и това можеше да се счита за успех. Появи се Маги, изпратена очевидно от Маркъс, и скоро господарката й беше изкъпана, парфюмирана, напудрена и облечена в семпла сутрешна рокля от бял муселин с два широки волана, падаща грациозно до глезените. Краката й бяха обути в бели чорапи и бели обувчици с малки панделки. Херцогинята приличаше на сладка благовъзпитана госпожица от порядъчно училище, правеща първата си поява в обществото, с подобаващия за положението й свян. Смешно. Беше купила роклята по времето, когато нищичко от нещата, които се случват между мъжете и жените, не й беше известно. От това, което на нея като жена може да й се случи.
Тя придърпа с въздишка плата колкото е възможно по-надолу, но роклята продължаваше плътно да я обвива отвсякъде. Шията й напълно се скриваше в дантела, обточила дрехата.
— Какво се опитвате да направите, Херцогиньо? — попита я Маги. — Недейте да съсипвате чудесната линия на роклята. Аха, разбирам. Искате да съблазните негова светлост. Е, в такъв случай не е лошо нещичко да се покаже, но не е и абсолютно необходимо, не и при другите ви природни дадености.
Смехът, с който Херцогинята посрещна коментара й, беше печален, дори скръбен, и Маги замлъкна за момент. Само за момент.
— А сега чуйте един съвет. Дългата коса е отново на мода. Няма повече работа за разни некадърници, окастрящи хубавите дамски прически с ножиците си. Нека запазим дебелите плитки, които навивате на главата си и да пуснем няколко къдрици свободно да падат на раменете. Малките букли върху ушите не ви отиват. Косата ви не е чак толкова разкошна като моята. И престанете да се притеснявате, че той няма да забележи женското у вас. Мъжете всичко забелязват, особено скритото под дрехите, но наглед не го показват, поне в компанията на дами, за да не нарушат репутацията си на джентълмени.
— Разбирам, Маги — каза Херцогинята, след като успя да смели получената информация. — Благодаря ти.
Маги й се ухили лъчезарно и поглади собствената си коса, цялата навита в невъзможни ситни букли, които наистина засилваха привлекателността й.
— А сега е време да слезете за закуска — каза Маги в заключение.
Баджър я очакваше в стаята за закуска — не много голямо, почти кръгло помещение, в което ярката слънчева светлина нахлуваше от големи прозорци с източно изложение. Масата не предлагаше достатъчно място за всички роднини, събрали се напоследък в Чейз Парк, и тя реши, че те са предпочели да закусят в трапезарията. За щастие бяха я оставили сама.
— Много сте бледа и слаба. Изяжте овесената каша, правил съм я по шотландска рецепта.
Тя се остави да й помогне да седне и се загледа в димящото ястие.
— Мразя овесената каша, Баджър. И не съм слаба. Момичешката рокличка създава такова впечатление.
Той се намръщи и каза.
— Забравих, че я мразите, откакто ядете и друго освен майчиното си мляко. Ето ви сладки кифлички, изяжте тях.
— Не, благодаря. Госпожа Гуузбъри те е допуснала в кухнята? Знам как изглеждам, Баджър. Много зле.
— Мисля, че тази сутрин негова светлост помоли госпожа Гуузбъри да си вземе отпуска и хубаво да си почине. Кухнята сега е поверена на мен. Разполагам с още двама готвачи, които мога да наставлявам, ако не желая лично да се занимавам с приготвянето на ястията. Както казах на негова светлост, аз продължавам да съм ваш камериер и задълженията ми са първо към вас. Ако се съди по изражението на лицето му, думите ми никак не му се понравиха, но запази самообладание. Изглеждате крехка и беззащитна в тази рокля и най-добре ще бъде за негова светлост да внимава как се отнася с вас.
— Кифличките са много вкусни, Баджър. Негова светлост винаги постъпва и ще постъпва както му е угодно. Не можеш да го промениш.
— Господин Спиърс и аз ще положим усилия да го променим, ако възникне такава необходимост. Кажете ми какво се е случило. Господин Спиърс беше силно разтревожен, защото негова светлост се отнесъл грубо с него…
— Да, знам. Пратил го по дяволите. Нищо повече не мога да ти кажа. Строго лично е.
— Не ви е наранил отново, нали?
— Никога не ме е наранявал истински. По-скоро обратното.