Тревор се разсмя.
— Очевидно той се възхищава на таланта ми да се справям с най-непокорния му жребец и това му помага да преглъща името ми. Прав ли съм, братовчеде?
— Кленси е жребец, на който нямам вяра — каза Маркъс. — Ясно е що за човек би търпял на гърба си.
Тревор посрещна думите му със смях.
— Маркъс не шикалкави, когато иска да каже нещо — подхвърли Херцогинята.
— Какво щастие, че не е сред дипломатите на Касълриа — каза Тревор. — Англия щеше да е във война с целия свят.
Сладкият й смях стресна Тревор и накара Маркъс да застане нащрек. Тревор я попита.
— Той разказа ли ти за съкровището на Уиндъм?
— Не. За какво става дума, моля?
— Няма нужда да й пълниш главата с глупости — намеси се Маркъс. — Единствената причина, поради която разказваш тази история е, че изобщо не вярваш в нея.
— Вярно, приказка е, но интересна. Майка ми е убедена в истинността й — и той й разказа за богатството, заровено по време на брака на Хенри VIII и Ан Болейн, някъде през шестнадесети век, чиято стойност човек трудно можел да си представи. Загадъчно съкровище, скрито в Чейз Парк. Спомена, че леля Гуенет си е писала първо с баща му, а след неговата смърт — с майка му.
— Татко не беше в състояние да посочи точното време и място, но в безбройните му истории се съдържаха много упътвания. Затова сме в Рийт. Мама е убедена, че в антикварния магазин на някой си Леонардо Бърджес на Хай Роу ще намерим ключ към разгадаване на загадката. Баща ми и господин Бърджес били приятели от деца и запазили приятелството си чрез непрекъсната кореспонденция. Миналата година господин Бърджес писа на майка ми, че е открил нещо, доста вълнуващо при това. Така че ние сме в преследване на съкровище, Херцогиньо. Какво ще кажеш — приказката възбужда ли интерес?
— Мисля, че е чудесна — отговори тя и високо се разсмя. Стори й се, че Маркъс нещо си измърмори под носа. — Но, Тревор, майка ти сигурно не би искала да разправяш на всички ни за съкровището.
— Няма значение — каза Тревор, свивайки рамене. — Както вече споменах, аз не вярвам в съществуването му. Напълно съм съгласен с Маркъс. Съгласил съм се да участвам в игра, колкото да мине достатъчно време, за да успея да измъкна майка ми оттук и да я заведа, заедно с Джеймс и Урсула, в Лондон. Трябва първо обаче всички възможности да бъдат изпробвани безуспешно, за да я убедя, че съкровище няма и никога не е имало. Забелязали сте без съмнение, че е твърдоглава.
— Но ако се окаже, че има съкровище и го намерим, то ще принадлежи на Маркъс. Не може майка ти да не си дава сметка за това.
— Точно затова искаше да ми откъсне главата, че не съм си държал езика за онова, което знам. Би забучила нож в гърлото ми, ако узнае, че ме придружавате в тайнствената ми мисия. Предполагам, че планът й включва изкопаването на съкровището на лунна светлина в полунощ, натоварването му на каруца и лудешко бягство под носа ти, Маркъс, без да ти остави каквато и да е възможност да я надхитриш.
— Ще й донеса за предателството ти веднага щом се върнем. Мисълта да те видя с нож в гърлото звучи привлекателно.
— Няма да го направи, Тревор, не се притеснявай. Ще мълчим като мумии и майка ти няма да разбере, че сме се включили в златната надпревара. Ами Урсула — какво мисли тя за всичко това?
Тревор й хвърли учуден поглед.
— Урсула е момиче.
— Не мога да го приема за довод. Та какво мисли тя за съкровището?
— Не знам.
— Бих желала да отбележа, Тревор, че момичетата са надарени и с ум, и с въображение. Може би те притежават способности, за които мъжете дори не подозират.
— Да, така е — съгласи се Тревор без въодушевление.
— Херцогинята има право. Момичетата притежават много неща, включително и умения, които никога няма да престанат да удивляват мъжете — забележката на Маркъс беше предизвикана от прелестна наглед девойка, най-неприкрито оглеждаща ги двамата с Тревор. — Погледът на оная сладурана може да означава само желание за невинен флирт, но може и да е покана за взаимна размяна на удоволствия.
Херцогинята стисна устни. Тревор го изгледа намръщено.
Пътят до Хай Роу изминаха в мълчание.
Както се оказа, при господин Леонардо Бърджес ги очакваше голяма изненада.
Веднага след като му се представиха, антикварят ги въведе бързо в потъналия в прах магазин и дръпна плътно завесите на прозорците.
— Няма да повярвате — каза той, разтърсвайки ентусиазирано ръката на Тревор.
— Вероятно не — отвърна Тревор и се усмихна, за да не прозвучат думите му като обида.
Господин Леонардо Бърджес притежаваше тяло с внушителни размери, напълно плешива глава, върху която отглеждаше огромни черни мустаци, намазани с восък, без да се пести материала. Устните му се изкривяваха в подобие на усмивка, докато говореше, разкривайки криви предни зъби.