— Кое съкровище? — неговите очи пък не се откъсваха от гърдите й.
XVII
През целия двучасов път обратно Маркъс яздеше, без да промълви и думичка, с поглед, забит неотклонно между ушите на жребеца си. Тя също не го погледна, но мислите й бяха насочени към него, само към него и неговите мисли и евентуални желания, отнасящи се до нея. Краката й припряно пришпорваха кобилата.
Когато стигнаха конюшните на имението, той почти я смъкна от гърба на коня, сграбчи ръката й и каза едва чуто.
— Ела. Веднага.
Поведе я почти тичешком навътре, изрита вратата на едно от помещенията за храна на животните и я затвори зад себе си по същия начин. В бравата имаше ключ и той го превъртя, без да изпуска дясната й ръка.
Никога не си беше представяла, че някой мъж може да прояви такава настойчивост посред бял ден. Щеше да им отнеме не повече от пет минути да стигнат до спалнята и леглото му. Беше чакал два часа, а не можеше да изтърпи още пет минути? Очарователно. Може би сега щяха да преминат отвъд границата.
Горещо се надяваше очакванията й да се сбъднат. Желаеше го.
— Сега — каза, обръщайки се с лице към нея. Придърпа я към себе си. Бузите му горяха, присвитите му очи я поглъщаха. — Побързай, Херцогиньо!
Притисната към гърдите му, тя усещаше силните удари на сърцето му. Двете простички думи, произнесени от него, сякаш се забиха в мозъка й.
— Какво искаш от мен да направя? — тя шепнеше, възбудата не й позволяваше да говори по-високо. Подпря се с ръцете си на гърдите му и се изправи на пръсти. — Маркъс, кажи ми какво искаш да направя.
Той я погледна втренчено.
— Бъди самата себе си. Искам да видя дали отново ще стенеш под мен, дали ще загубиш контрола над себе си от възбуда.
Ръцете му разкопчаха жакета на костюма й и обхванаха гърдите й през тънката бяла материя на блузата. Той затвори очи и отметна назад глава, стискайки меката плът.
Шапката й отхвърча нанякъде, след нея паднаха иглите от косата й. Устните му целунаха ухото й, дъхът му затопли плътта й, пръстите му се заровиха в косата й.
— Желаеш ли ме, Херцогиньо?
Тя го притегли по-плътно към себе си. Ръцете й се спуснаха по гърба му.
— Мисля, че това е най-глупавият въпрос, който съм чувала от теб.
Думите й иначе биха предизвикали усмивка, но сега му беше трудно да се усмихва. За мигове съблече всички дрехи от нея и я положи да легне по гръб. Застанал над нея, погледът му не се отдели от лицето й през цялото време, докато се освобождаваше от дрехите си, започвайки от ботушите и панталоните. Когато застана пред нея гол, леко разкрачен, с възбуден и натежал член, тя протегна ръце към него и почти изплака.
— Моля те побързай, Маркъс! Боже, ти си по-хубав и от жребеца си!
— Жребецът ми може да нарани кобила, когато я възкачи, докато аз никога не бих те наранил. И напротив, Херцогиньо, ще се постарая да не бързам.
Думите му се превърнаха в едва чут шепот, когато устата му се долепи до гърдите й. Тя с вик се изви нагоре.
— Леко — каза той и ръката му я натисна обратно. — Леко. Всичко ще бъде наред. Отпусни се, Херцогиньо. Отвори се за мен.
Потърси устата й и тя му даде топлината й с разтворени устни, между които езикът й намери неговия. Тялото й отново се изви и усети треперенето на неговото. Ръката му се премести от гърдите към корема й, после погали таза, слезе още по-надолу, леко докосвайки топлата плът на бедрата й, преди — най-накрая — пръстите му бавно да влязат в нея, което я накара да забрави всичко освен него. Устните му не се отделиха от нейните и когато тя вече чувстваше, че не би могла да преживее по-силна възбуда от тази, която я разтърсваше в момента, той влезе в нея силно и дълбоко и тялото й експлодира, неспособно да понесе такова удоволствие. Ръцете й се впиха в неговите, после в гърба му. Прекалено много й дойде.
Неочаквано върху лицето му се появи изражение като при нетърпима болка. Челюстите му бяха стиснати, кожата по скулите опъната, а бузите зачервени. Движенията му секнаха. Тя усещаше как дълбоко в нея той продължава да потръпва леко. В следващия миг той се откъсна от нея със стонове и проклятия. Непонятно й беше какво става с него, докато не почувства влагата от семето му върху корема си. Свърши, коленичил между краката й, с немощно отпусната глава и затворени очи, като дишаше тежко и накъсано.
Никой от двамата не проговори. Тя го гледаше втренчено, докато някаква празнота я поглъщаше и в съзнанието й се задържаше само мисълта, че той е сторил с нея това, което не успя предишната нощ.
Ако останеха неподвижни, в мълчание, може би болката от разочарованието щеше да намалее.
Той се изправи.