— Ще взема носната си кърпа.
Тя затвори очи и се обърна настрани, свивайки се на кълбо. Не я беше грижа, че е гола, че той може да я гледа. Усети го, когато отново коленичи до нея, после я обърна с лице към себе си и избърса корема й с кърпата.
— Не смей да плачеш, Херцогиньо — изрече той ниско, навел лице към нейното. — Недей да лееш проклетите си женски сълзи, защото съм те обидил или не съм ти доставил удоволствие. Виковете ти говореха точно за обратното. Не съм те измамил. Знаеше, че нямам намерение да свърша вътре в теб. Или ако не си знаела, сега си наясно. Казах ти, че няма да допусна да заченеш дете от мен. Ставай и се обличай.
Той захвърли носната кърпа до нея, върху полата й. Тя го загледа, докато се обличаше — гъвкави движения, пълна откъснатост от нея, след като беше задоволила най-примитивните му желания. Защо да се занимава повече с нея? Владееше напълно и себе си, и нея — в пълна противоположност на нейните преживявания.
Тя бавно се изправи и седна. Навлече през глава смачканата си блуза и впери неподвижно поглед в едно красиво изработено испанско седло.
— Днес Баджър приготвя вечерята.
Маркъс я изгледа изненадано. Никаква емоция не беше изписана на лицето й, там царуваше проклетата й неизменна надменност.
— Какво ще ни приготви?
— Агнешко печено с кайсиев сос. Овнешката плешка отнемала твърде много време и затова я оставил цял ден в марината.
Маркъс изръмжа нещо неясно в отговор, докато навличаше жакета си. После седна на стол, за да обуе ботушите си.
— Ще има също и сладкиш с череши и бадеми. Един от любимите на майка ми. И бисквити с канела.
Погледна я, както седеше с кръстосани крака върху полата си; до нея — свитата на топка носна кърпа, блузата, покриваща тялото й само до бедрата, от което оставаха открити два красиво оформени бели крака. Изглеждаше прекрасна с разбърканата си коса и дори с безмълвното си отчаяние, което събуди у него неясна тревога. Невъзможно. Не и Херцогинята. Тя не би почувствала никаква емоция с изключение на моментите, когато я обладаваше. И това му даваше власт над нея. Можеше да разклати хладнокръвието й през въпросните скъпоценни мигове. Направи крачка към нея, после спря и се намръщи.
— Не ти ли се струва малко странно да говориш за рецептите на Баджър, непосредствено след като си правила секс с мен?
— Предпочиташ ли да мълча?
— Най-често така и правиш. Студенината и поддържането на дистанция са твоя специалитет. Именно това очаквах.
— Заговорих за ядене, за да не стоим в мълчание, докато се обличаш. По-добре ли ще е да сменя темата?
— Да. Говори за мен и за това, което направих с теб. За себе си и за онова, което би могла да научиш също. Засега ти само взимаш, Херцогиньо. Имаш ли желание и да даваш?
Тя отклони поглед от лицето му.
— Знаеш ли как се захаросват ябълки и сливи?
— Не знам.
— Не трябва да забравяш, че добър готвач като Баджър умее да приготвя и укрепваща и възстановителна храна при болести.
Маркъс хвана и стисна брадичката й.
— Млъкни.
Сякаш й заповяда: Вкамени се!
Целуна я, разтваряйки устните й, без да упражнява никакво насилие. Езикът му внимателно се плъзна помежду им и леко, по ненатрапчив начин, докосна нейния. Тя притвори очи, мъчейки се да игнорира зараждащата се в дълбините на утробата й топлина. Беше унизително — играта с усещанията й не му костваше изобщо усилия.
И изведнъж той се отдръпна и се изправи до нея.
— Облечи се. Предполагам, че на всички слуги в конюшнята е станало ясно точно какво правихме. Хайде, ще ти помогна. В косата ти се е оплела слама. Аз ще взема кърпата. Тя е попила миризмите ни, а не искам нещо да ти напомня, че си дива като кобила, когато я възкачва жребец.
Внезапно нещо друго се пръсна вътре в нея. По жилите й плъзна гняв, какъвто чувстваше за първи път в живота си. Остави го да набира сила, да се подхранва от собствения си пламък и да изпълва всяка част от тялото й. Започна да се задушава от ярост, която все по-трудно сдържаше. Трудно изградената външна маска на спокойствие и невъзмутимост имаше цена — още откакто деветгодишното момиченце, загубено в самотата си в огромното имение, случайно дочу от устата на една слугиня, че е копеле. Още откакто графинята на Чейз стовари върху момиченцето цялата си омраза, породена от факта на съществуването му. Злоба, студенина и презрение — това беше получавала от деветгодишна. Нямаше на света Херцогиня, която би понесла смирено такова отношение. А тя се чувстваше вече Херцогиня не само по име, а като личност.
Гневът й все повече се разгаряше. Тя беше разголена и в буквалния и в преносен смисъл и унижението й я потикваше да отговори с насилие на насилието спрямо личността й. Потискан и лишаван от всякакво проявление в течение на години, толкова по-сладък беше сега този гняв. Ръцете й трепереха, когато се опита да изглади намачканата си и изцапана блуза.