— Маркъс! — тя вдигна ръка, но съпругът и внимателно я постави обратно.
— Шшт — каза той, — не мърдай. Знам, че боли. Имаш голяма цицина зад лявото си ухо.
Искаше й се да говори, но си даде сметка, че ако опита да го направи, болката ще я нападне с удвоена сила. Кимна и затвори очи.
Почувства как пръстите му отмятат падналата върху челото й коса и я заместват с прохладата на парче навлажнен плат.
— Спиърс каза, че парче муселин, натопено в розова вода, ще намали болката. Баджър смята, че още не може да ти се дава лауданум, преди да е сигурно, че от удара не си получила мозъчно сътресение.
Той я погали по бузата и тя непреднамерено притисна страната си към топлата му длан.
— Точно така, опитай да се отпуснеш. Когато се почувстваш по-добре, ще ни разкажеш какво се е случило. Джеймс те намерил в безсъзнание на пода в библиотеката. Върху бюрото догаряли свещи. Светлината им го накарала да надникне в библиотеката. Помислил те за мъртва. Трябва да кажа, Херцогиньо, че аз бях изплашен до смърт, а не мога да си представя какво е изпитал бедният Джеймс. Заекваше от уплаха, а лицето му беше пребледняло като на призрак. Никога повече не прави така. Сигурно си паднала, удряйки главата си в ръба на бюрото. Минавало е четири сутринта, когато Джеймс те открил. Какво си правила в библиотеката? Тихо, тихо. Забравих, че не трябва да говориш. Лежи спокойно и остави подробностите за по-късно. Само дръж очите си отворени. Точно така. Отпусни се. Баджър твърди, че не трябва да ти разрешаваме да заспиваш. Затова и не преставам да дрънкам. Кажи ми сега колко пръста виждаш?
Виждаше пръстите му размазано, но все пак ги виждаше. Навлажни устните си и прошепна.
— Три.
Задъха се от болката, която й причини произнасянето на късичката дума.
Парчето плат върху челото й беше сменено с по-влажно. Искаше й се да му каже, че това я облекчава, но болката все така дебнеше сетивата й и тя разбра, че всичко, което засега се изисква от нея, е да остане будна.
Той положи ръка върху гърдите й и тихо изрече.
— Пулсът й е бавен и ритмичен, Баджър. Така че — успокой се. Добре е.
— Знам, знам — чу гласа и на Баджър. — Знам, че сърцето й е силно, не ме изненадва. Винаги е била силна. Придърпайте завивките до брадичката й, милорд. Трябва да й е топло и да не говори. Но да не заспива. Трябва да я държим будна.
В този момент тя осъзна, че е в безопасност. Никой нямаше да я удари, докато Маркъс и Баджър бяха край нея. Чу Спиърс да казва, приближавайки се към леглото.
— Приготвих сместа според указанията ти, Баджър. Ако леко извиете главата й, милорд, аз ще намажа цицината.
— От сместа отокът ще спадне и болката ще намалее — каза Баджър.
— Не искам да й причинявам болка — каза Маркъс, но се подчини на необходимостта и премести главата й върху възглавницата.
Тя не осъзнаваше, че плаче, докато не усети някой да подсушава сълзите по бузите й и в ъгълчетата на затворените й очи. Маркъс каза меко.
— Не се вълнувай сега, Херцогиньо. Спиърс има най-леките пръсти измежду всички нас. Ще те заболи, но после ще почувстваш облекчение. Ако сгреши, ще се погрижа и него да го заболи главата.
Спиърс я намаза с балсама. Към нетърпимото пулсиране в главата й се прибави гадене, което сви и преобърна стомаха й. Тя преглътна конвулсивно. Баджър каза.
— Дишайте дълбоко, Херцогиньо. Точно така — за да преминат гаденето и слабостта. Направете каквото ви казвам. Дишайте дълбоко. Добре.
Когато и дадоха и лауданум, тя наистина се почувства по-добре, но Маркъс не й разреши да говори.
— Искам да заспиш, Херцогиньо.
Тя успя да събере сили и да прошепне.
— Не ме оставяй сама.
За момент настъпи тишина, пълна с изненада, през която на нея й се стори, че той не знае как да й каже, че не му се остава. Но след това думите му прозвучаха твърдо.
— Няма да те оставя сама, обещавам ти.
Бавно отвори очи. Маркъс го нямаше наблизо и тя извика в паника.
— Тук съм — обади се той и бързо се приближи до леглото. — Шшт, тук съм.
— Обеща, че няма да се отделяш от мен.
— Отдалечих се само до камината и по-далеч не съм отивал. Когато естествените ми нужди наложиха да изляза от стаята, извиках Баджър да следи за спокойствието на съня ти. Как се чувстваш?
— По-рано — като буренце с бира, което се е търколило от каруцата и се е разбило върху камъните. Сега буренцето има само една дупчица.
— Усещането ми е познато — той й се усмихна, наведе се и леко докосна с устните си нейните. Топъл, успокоителен допир. — Има чай, който трябва да изпиеш. Баджър ме предупреди, че ще си жадна и специално за теб приготви смес от билки за чая.