— Разбира се, че не, скъпа. Каквото и лекарство да ти дава Баджър, не спирай да го пиеш. Харесва ми промяната в теб, тя те е изпълнила с нови сили, не мислиш ли?
XX
Когато се събуди отново, беше късно следобед. Баджър седеше до нея. Той веднага я озари с усмивка и й даде да пие вода, придържайки главата й с ръка.
— Винаги знаеш какво да направиш. Благодаря ти.
Той отвърна само с кимане.
— Научих от госпожица Антония за нахлуването на американката. Тази личност, която дори не ти е родна леля, няма да има вече възможност да смущава покоя ти. Господин Спиърс и аз сме изработили график. Когато негова светлост не е при теб, ще го замества един от тримата — господин Спиърс, Маги или аз.
— Как се чувстваш, Херцогиньо? — чу се в този момент гласът на влизащия Маркъс.
Тя тутакси усети настроението й да се подобрява.
— Добре съм, Маркъс. Ако искаш, можеш да излееш върху ми лошото си настроение. Можеш да ми крещиш, без да се притесняваш.
— Няма да го направя, особено пред Баджър — заяви той намръщен. — Днес ще вечерям тук заедно с теб, а утре сутринта ще видим дали си в състояние да се измъкнеш от леглото. Доколкото разбрах, накарал си бедната ми котка да яде от ечемичената каша, която приготвяш за Херцогинята, и тя умряла — обърна се към Баджър. — Вярно ли е?
Тя се засмя на думите му — немощно, но се засмя.
— Това проклето егоистично същество не е достойно да получи разрешение да опита от супата ми — отговори Баджър. — Мислех, че съм я хванал, но се изплъзна между пръстите ми. Господин Спиърс твърди, че спяла с вас — искам да кажа, когато сте в собственото си легло.
— Случвало се е. Есми е капризна като Херцогинята.
— Есми спа при мен миналата нощ. Свила се беше в краката ми — каза тя.
— Когато е при мен — каза Маркъс, — спи върху гърдите ми и ме скубе проклетницата. Що се отнася до кашата, тя наистина никога не би пожелала да я опита.
Същата нощ той спа при нея и голото му тяло се протягаше и въртеше в леглото с лекота, сякаш през последните двадесет години беше спал все на същото място. Есми се появи за кратко в стаята, разгледа ги беззвучно в продължение на няколко секунди, врътна опашка и през свързващата врата се упъти към спалнята на Маркъс.
Той се протегна и взе ръката й в своята. Тя усещаше топлината, излъчваща се от тялото му. Никога през живота си не беше изпитвала такава сигурност.
— Косата ми побеля от цялата история, Херцогиньо. Молбата ми е след станалото да си стоиш в леглото през нощта, а не да търсиш ключа за разни загадки.
— Не ти вярвам, Маркъс. Покажи ми белите си косми.
— Сега няма да паля свещ, за да ровичкаш из главата ми. Ще ги видиш на сутринта.
— Успя ли да откриеш нещо във връзка с инцидента?
— Не. Всеки твърди, че по същото време е бил в обятията на съня. Също така трябва да прибавя, че хората от рода Уиндъм са усъвършенствали уменията си в изкуството на измамите с течение на вековете. На нито един не му мигва окото, когато си служи с лъжа. Дори и на теб, Херцогиньо.
Пръстите й стиснаха неговите.
— Преувеличаваш, Маркъс.
— Никак даже. Но виж, нещо друго ми е преинтересно. Лежим си един до друг в леглото като истинска добра съпружеска двойка и ти признавам, че близостта ти ме възбужда; но няма да ти посегна, въпреки че знам колко ти харесва това. Би ли желала да получиш удоволствие от мен, Херцогиньо?
— Не. Стой мирен, Маркъс. Главата ме боли ужасно.
Той се изсмя.
— А, изтърканото извинение на съпругите, доколкото съм чувал от баща ми. Е, в твоя случай може и да отговаря на истината. Лека нощ, скъпа моя.
— Ходи ли до руините на абатството?
— Да. Заварих Тревор и Джеймс да тършуват там, кучите му синове. Дори Урсула пристигна малко след мен, за да извърши собствено претършуване. Весело беше — всеки се стараеше да намери каквото и да е и да го запази в тайна от останалите. Хич не ми се нрави всичко това, Херцогиньо.
— Може би не трябва да включваш и Урсула в отрицателните си чувства. Тя би изтичала при теб, ако намери нещо. Тя, както и Фани, те има за свой идол. Вниманието от страна на толкова жени ще те разглези нетърпимо.
— О, не. Увлечението на Фани ми е напълно достатъчно. Нервите ми не биха могли да понесат още някое младо момиче, което да трепка с дългите си мигли, като ме погледне. А пък и съпругата ми е на легло, неспособна да ме защити. Ти ще ме защитаваш, нали? Или ще решиш, че въпреки невинността си, съм простак и ще измислиш някое ново оръжие за наказанието ми?
— Ще се опитам да бъда справедлива. Засега можеш да си спокоен. Урсула много ме обича, така че няма и да помисли да те отнема от мен.