Херцогинята се покачи върху ниската ограда, внимавайки да не закачи на нея полата на амазонката си. Огледа се наоколо за подробностите от пейзажа. Точно пред нея се простираха ферми — шахматна дъска с произволно разположени разноцветни квадрати, отделени един от друг с каменни огради или линии от засадени за тази цел дървета. Малки възвишения се надигаха тук и там, отделни дървета и няколко малки потока прорязваха квадратите. Красива картина, но не красотата й я вълнуваше в момента. Пред очите й се намираха отделните парчета от загадъчна мозайка, която тя не знаеше в каква последователност да сглоби.
Първата й цел беше да открие стария дъб. Нямаше никаква представа къде да го търси.
След двадесет минути бърз ход стигна до развалините на абатството „Сейнт Суейл“. Последната седмица и половина всеки ден идваше тук, без да знае точно какво търси.
Останало беше също загадка кой я беше повалил в несвяст и изчезнал с книгата. Загадка беше както за нея, така и за Маркъс, за Спиърс, Баджър и Маги, които не я изпускаха от полезрението си. Към тях дори се бяха присъединили господин Критакър и Сампсън. В къщата винаги имаше някой до нея, във всеки момент. Що се отнася до настоящия момент, стражата й беше убедена, че тя почива в стаята си, както си бе мислила всеки път, по същото време през изминалите десет дни. Трябваше да се придвижва пеша. Маркъс би научил, че е излязла, десет минути след като се качи на кобилата си, защото конярите бяха лоялни към него.
Беше коленичила сред развалините за нещо, което трябва да е било монашеска килия, разучавайки малка рисунка, издълбана върху камък в долния край на една от стените, когато вбесеният му глас внезапно прозвуча зад гърба й.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Проклятие, всички си мислят, че си почиваш!
— Маркъс! — беше единственият й отговор.
— Какво правиш тук?
— Разглеждам — тя сви рамене. — Ела погледни издълбаното. Много е неясно, но линиите се различават. Сигурна съм, че се намираме в монашеска килия. Коленичи и погледни.
Без да обръща внимание на думите й, той я стисна за ръката и я изправи.
— Така значи, лъгала си всички ни! — разтърси я. — По дяволите, кажи нещо, каквото и да е! Някакъв звук поне!
Лицето й изведнъж побеля.
— Маркъс — каза тя, сама неразбираща какво става, — пусни ме. Ще повърна.
Беше толкова изненадан, че веднага я пусна. Тя падна на колене и мъчително се опита да повърне, но не й се удаваше, защото не беше яла много. Той се отпусна до нея и дръпна назад главата й, за да я подкрепи в усилието, което я бе разтреперило. Загриза го чувство за вина.
— Казах ти, че трябва да почиваш. Виждаш ли какво става, като не разбираш от дума? Още не ти се е разминало от удара.
Извади носната си кърпа и й я подаде. Тя избърса устата си и я притисна с шепа, когато тялото й се разтресе от нови спазми. Маркъс изруга и я вдигна на ръце. Прегърнал я, успя някак си да яхне жребеца си и да го смушка. За нейна изненада, не го подкара към имението, а няколко минути по-късно го спря до поточе, заобиколено от гъста тръстика.
Той я постави на земята на колене, загреба вода и й я подаде, за да измие устата си. Водата беше толкова студена, че устните й посиняха, а стомахът й се сви и отново й се догади.
Маркъс откъсна подгъва на фустата й, намокри го и изтри лицето й. Отнесе я под сянката на едно кленово дърво и я настани да легне, удобно подпряна на ствола.
— Не мърдай. Стомахът ти успокоява ли се?
— Не знам.
— Трепериш. Облегни се на мен и не говори.
Тя затвори очи и скоро дишането й стана равномерно и дълбоко. Беше топло. Пчели жужаха наоколо. Пееха птици. Не се виждаше жива душа. Той стегна прегръдката си около нея и подиря главата й на дънера на дървото.
Някъде наблизо измуча крава. Конят му шумно хрупаше от тръстиката. Очите му се затвориха. Когато се събуди, слънцето беше изминало доста път на запад. Трепването му събуди и нея.
— Стой спокойно. Кажи ми първо как се чувстваш.
— Добре съм, наистина. Благодаря ти, че ми помогна, Маркъс.
— Видях те, когато излезе от къщи и те проследих. Защо поне не взе кобилата си?
— Конярчетата щяха веднага да ти съобщят. А може и да не пожелаеха да я оседлаят.