Выбрать главу

Той мъченически въздъхна, наведе се и я обгърна с ръце. Целуна я, когато тя обърна глава към него.

— Ухаеш чудесно, както винаги.

— Благодаря. Върви си, Маркъс. Няма да ти помогна, само защото няма друга, която да го свърши. Не ми се ще и да изтърпявам скуката с теб в леглото. Иди и сънувай Целеста.

— Как необичайно се изразяваш, Херцогиньо!

Той я изправи на крака до леглото и без повече думи съблече робата и нощницата й. Отдалечи я малко от себе си.

— Добрият Господ се е постарал, когато те е създавал — изкоментира той, оглеждайки я отгоре до долу. — Очевидно е мислел и за мен, защото размерите и формите ти са точно според вкуса ми.

Насреща му, поне привидно, стоеше самата невъзмутимост.

— Да, имаш красиви форми — продължи Маркъс, докосвайки лявата й гърда. — Колко интригуващо! Ту си мълчалива като мъртвец, ту не си. Никога не знам какво да очаквам от теб.

— Никога няма и да узнаеш.

Той се засмя и ръцете му докоснаха корема й. Херцогинята отстъпи с вик крачка назад. Погледна го с разширени и пълни с удивление очи. После се обърна и се втурна към леглото.

— Херцогиньо! — той направи крачка след нея и се спря, намръщен отвратено, когато тя падна на колене и повърна в нощното гърне. Наведе се до нея, за да я подкрепи.

— Сцената ми е позната — каза той, отмахвайки косата от лицето й, — и не ми харесва. Познавам лекар с добра репутация от Дарлингтън. Уверен съм, че ще мога да го повикам веднага в Чейз Парк.

Донесе нощницата й и я уви в нея, защото тя трепереше. После я отнесе в леглото.

— Стой мирно, Херцогиньо. Само лежи, докато се върна.

Върна се само след пет минути, придружен от Спиърс, Баджър и Маги, облечена в не съвсем добродетелна рокля.

— Тя повърна следобед и сега отново. Чувал съм за лекаря в Дарлингтън. От теб, Баджър, искам да го доведеш — бяха думите му на влизане в спалнята.

Баджър прочисти гърлото си и се загледа в господарката си, свила се на купчина върху леглото.

Спиърс започна задълбочено да изучава миниатюрните гроздове, гравирани в краищата на полицата на камината.

Маги приглади сатена върху бедрата си.

Маркъс се намръщи.

— Какво става тук, по дяволите? Баджър?

Спиърс се обърна към Херцогинята.

— Маги ще ви донесе бисквита. Ще помогне за успокояването на стомаха ви.

— Откъде, по дяволите, знаеш?

— Милорд — започна Спиърс благо, — няма от какво да се безпокоите. Ние обсъдихме положението и стигнахме до извода, че няма какво да притеснява нас, а следователно и вас. Нейна светлост е в процес на осъществяване на естествените си функции.

— Моля? Да не би да ви се изплъзва от паметта, че преди две седмици тя беше ударена но главата?

— Херцогинята е бременна, милорд — каза Баджър. — Тя е заченала наследника. Гаденето и повръщането са нормални спътници на бременността. Бързо ще преминат. Господин Спиърс счита, че след три седмици тя ще бъде във форма. Срокът понякога може да бъде и по-дълъг, но за нейния силен дух и толкова са достатъчни.

Стаята потъна в тишина. Отнякъде, сякаш от много далеч, Маркъс чу жена си да казва.

— Добре съм, Спиърс. Моля ви, Баджър, Маги, моля ви, оставете ни. Важно е. Моля ви!

Тримата излязоха от стаята без особено да бързат.

Маркъс много бавно затвори вратата на спалнята и завъртя ключа в бравата.

— Чувстваш ли, че можеш пак да повърнеш? Гладна ли си?

Тя поклати глава отрицателно.

Чак тогава Маркъс си даде сметка, че лицето й е лишено от цвят, че очите й са разширени, а тялото й — свито.

— Ти знаеше ли? — попита я с възможно най-тих глас.

— Не.

— Как мога да ти вярвам?

— Не можеш. Всички Уиндъмци сме лъжци.

— Ти носиш мое дете. Това е невъзможно. Тримата идиоти трябва да грешат. Ударът в главата ти предизвиква повръщането.

— Не е възможно, но заради самия спор нека го приемем за вярно. Да го приемем ли за единствена версия или да допуснем, че може и да съм ти сложила рога? Не забравяй за щедрия ми любовник в Пипуел котидж.

Той махна с ръка. Изглеждаше объркан, невярващ — сякаш беше улучен от куршум, но още не усещаше болката.

— Не разбирам. Вярно е, че те обладах няколко пъти, много малко на брой и нямах волята да не свършвам в теб отначало, но за да забременее жена, са необходими много повече пъти, месеци.

— Очевидно грешиш.

Беше бременна. Тялото й беше приело семето му. В брачната им нощ или при второто му идване? Идеше й да пее и да танцува. Вместо това й се наложи да диша дълбоко от поредния пристъп на гадене.

Маркъс започна да се разхожда насам-натам из стаята.