— Не си ли имала месечно неразположение след сватбата ни в Париж?
Отрицателно поклащане на глава.
— Проклета жена. Не ти ли мина през ума, че този път може да е различно? Че мъж, а именно аз, е изхвърлил в теб семето си?
— При повечето жени това е предсказуемо, но не и при мен.
— Да не би да искаш да кажеш, че цикълът ти не завършва задължително, когато ти очакваш това да се случи?
Тя кимна, загледана право в него.
— Не желая това дете и ти прекрасно го знаеш!
Тя запази мълчание — беше решила на никаква цена да не проговори, за да не се поддаде на чувствата си.
— Нарочно го направи!
А, най-сетне удари в целта. Лицето й бързо почервеня от гняв. Дори и в този момент старата Херцогиня взе връх в думите й.
— Чудех се точно колко време ще ти отнеме да стовариш цялата вина върху мен. Майка ми казваше, че мъжете не могат да допуснат те да са сгрешили. Казваше, че по всякакъв начин те ще се стараят да се отърват от вината си, като я прехвърлят на някоя жена — после като по чудо и гневът й се изпари. Не бе за вярване, но тя му се усмихна. — Ще бъдеш баща, Маркъс, а аз — майка. Нося дете в себе си, нашето дете.
— Отказвам да приема, че баща ти е спечелил. Ако ти си копеле по рождение, той се показа такъв в мислите и постъпките си. Не приемам. Чуваш ли, Херцогиньо? Не приемам, че може да бъдеш бременна. Не съм го заслужил с нищо. Животът ми си течеше щастливо до смъртта на баща ти, чиито наследник трябваше да бъда. Тогава той отприщи всичката си злоба към мен. Мразеше ме и го показа, лишавайки ме от възможност да поддържам притежаваното от рода Уиндъм, освен ако не се оженя за теб, безценното му копеле. За теб — единствената жена, която не бих пожелал, а дори и да съм изпитвал нещо към теб, то беше задушено от унижението. И все пак ти ме принуди да се оженя за теб и да спя с теб. Не ми остави никакъв избор, точно като баща си. Искам пак да разполагам с живота си. Искам ти и проклетото ти дете да го напуснете.
Той се упъти тежко към междинната врата, когато го закова тихият й глас.
— Искаш ли утре да напусна имението, Маркъс?
— Бих искал да го направиш моментално, но ще е жестоко. Вероятно ще припаднеш на стълбите.
Затръшна вратата след себе си.
За дълго време погледът й не се отмести от затворената врата. После леко докосна корема си. Беше все още гладък, но детето беше в утробата й, тяхното дете.
Лежеше си, вперила поглед в тавана, когато на вратата се почука. Тя стана и я отключи. Отвън стояха Баджър, Спиърс и Маги. В ръцете си прислужницата държеше малка, покрита чиния.
И тримата пристъпиха безмълвно в спалнята.
— Хайде, Херцогиньо, яжте — каза Маги, отвеждайки я до стола пред камината.
Тримата заеха позиции около нея, а тя започна да си отхапва от кифличките на Баджър.
— Направил съм ги с малки ябълкови парченца. И прясна сметана.
— Превъзходни са.
— Минава ли ви стомахът? — попита Маги.
Херцогинята кимна и продължи мълчаливо да дъвче. Спиърс прочисти гърлото си.
— Негова светлост е човек на страстите. Той е водач, човек на действието. Мрази шикалкавенето. В битките, в които е участвал, хората му вярваха в него повече, отколкото в Бога. Водеше ги и ги защитаваше без умора според силите си и те знаеха, че е готов да даде живота си за всеки от тях.
— По думите на господин Спиърс той си е бил буен още като момче — подхвана Баджър. — Освен че притежава качествата на водач, той е и верен до смърт. Не може да бъде причислен към хладнокръвно разсъждаващите. Първо реагира, после размисля. Езикът му е богат на ругатни и удивително цветист. Но всяка ругатня го успокоява и в следващия момент той вече се смее.
— Говорят, че ние, жените, бързо избухваме и наговаряме всичко, което ни хрумне — включи се и Маги, — но правилото си има и изключения. Вижте само себе си, Херцогиньо — мълчалива сте като риба. Никога не губите самообладание и не говорите глупости. Тъкмо обратното на негова светлост — Маги се намръщи, после сви рамене. — Поне бяхте негова противоположност. А от известно време сте се променила, всички са го забелязали.
— Вярно е, че от време на време негова светлост губи търпение, а така също и контрол над езика си, но той ще улегне, Херцогиньо — каза Спиърс. — Въпреки че изглежда сте загубила възхитителната си сдържаност, най-малкото в случаите, когато пожелаете да я губите, не бихте могла да издържите на сравнение с негова светлост по необузданост на характера. Той не е човек, лишен от достойнство, той просто…
— Знам — довърши мисълта му тя, — човек на страстите, буен и лесно възпламеним. Но ще ви кажа едно нещо. Той не иска детето. И ми го е повтарял достатъчно често, за да не се заблуждавам, че решението му е взето тази нощ.