— Да не би най-накрая да хвърли топа?
— В никакъв случай. Приятен ден, лельо Уилхелмина.
— Мамо! — долетя гласът на Урсула. — Наистина, не бива да говориш такива ужасни неща. Тя е господарката тук.
— Аз ли? Нищо неблагоприлично не съм казала. Само се чудех дали не се е преуморила от толкова работа.
— Това не ми харесва, Маркъс — каза Херцогинята.
— И на мен не би ми харесало. Сега знаеш, че трябва да си тиха и спокойна като крава и да вършиш точно каквото ти казвам.
Стигнаха до спалнята й и той я постави върху леглото. После й подаде чаша вода и тя отпи няколко глътки. Простена, хващайки се за стомаха. Маркъс излезе от стаята и тя го чу да вика.
— Маги, донеси няколко бисквити. Без съмнение имаш запаси от тях. Бързо!
Не бяха минали и три минути и тя вече предъвкваше бисквита с канела. Въздъхна облекчено.
— Ти не ме искаш тук. Защо говориш обратното? Да не би пасторът да ти идва на посещение и да се боиш, че ще види как съпругата ти те напуска?
Не й отговори. Вместо това се обърна и започна привичната си разходка — между леглото и люлеещия се стол. Черни ботуши, широки крачки. Възхитително създание. Тя го харесваше. Споменът за униформата му я накара да въздъхне.
— Искам да напусна имението, Маркъс. Както ти е известно, съм богата, но и без парите, оставени от баща ми, щях да се справя и това също ти е известно. Не съм си поставяла за цел да забременея, но има факти и не можем да им се опълчим — за момент някаква мисъл като че ли я задави и тя прошепна. — Невъзможно. Ти не би го поискал.
— Какво невъзможно не бих поискал?
— Чувала съм за жени, опитали се да се освободят от бебетата си и много от тях са успявали. Понякога те умират заедно с плода.
— За Бога, млъкни, Херцогиньо! Представям си те в някоя тъмна уличка в Йорк, да разпитваш за някоя стара вещица, която да премахне детето. Защо пък и аз да не те замъкна за косата в тъмна уличка? Спри да дрънкаш безумия. Ако щеш мълчи, ако щеш — бесней. Само не говори глупости — крачките му из стаята се ускориха.
— Как искаш да постъпя, Маркъс?
Когато я погледна, на устните му имаше усмивка.
— Сега, изглежда, няма нужда да внимавам, когато лягам с теб. Злото вече е сторено, така да се каже.
— Спомена, че Целеста ще бъде тук след четири дни.
— Може да съм те излъгал. Аз също съм Уиндъм, следователно може изобщо да не съм й писал да идва. Тъй като пристъпите ти на неразположение са непредсказуеми, мога да ти се радвам само в промеждутъците. Както сега, например.
Тя изобщо не помръдна, нито проговори и това състояние се проточи. После, без да бърза, стана до леглото, отиде до гърнето и повърна.
— О, по дяволите! — измърмори той и се втурна да подкрепи съпругата си, която накрая се облегна безсилно на него.
— Знаеш ли — каза той, лениво изговаряйки думите, докато ръката му махаше падналата върху лицето й коса, — в края на краищата може би трябва да повикам Целеста. Не си във форма да ми предложиш нито достатъчно страст, нито да се бориш с мен. Какво е твоето мнение?
— Само опитай — беше отговорът.
— Мисля, че започвам по-ясно да виждам нещата — същото беше изписано и на лицето му. — Не си възнамерявала наистина да напускаш нито Чейз Парк, нито мен, нали?
— Не видя ли куфарите? Не изглеждаше ли Маги подходящо екипирана? Не чакаше ли карета?
— А ти?
Всъщност той беше напълно прав. Всичко беше спектакъл — с празни куфари и така нататък, на който актьорската душа на Маги се бе насладила неизразимо. Целта й беше да го накара да почувства, губейки я, че желае и нея, и детето им. Крайният резултат засега не можеше да се определи.
— Сега ми предлагаш ново предизвикателство — каза той и сините му очи просветнаха. — Обичате ли игрите, мадам? Знам какво целиш и скоро ще осъзнаеш, че нямаш шанс да го постигнеш. Ще бъдеш унижена, тъй като не разбираш от стратегия и тактика. Предизвикателството от теб — когато не бълваш в розовите храсти — може да се окаже забавно.
— Може и да си тръгна тази вечер, в осем часа.
Той се засмя.
— Не ми се нрави положението — каза Маркъс на Баджър и Спиърс. — Тя се чувства непрекъснато зле. Бледа е и е тънка като вейка. Няма сили дори да се ядоса, а добрият Господ знае какви старания полагам да я изкарам от кожата й, когато има по-приличен вид. Ако бях на нейно място, щях да застрелям или да наръгам нахалника, какъвто съм, с кухненски нож, а от нея — никаква реакция.
— Звучи наистина обезпокояващо — каза Спиърс. — Малцина могат да издържат да ги дразнят, както вие го правите, милорд. Разбирам загрижеността ви, но ще трябва да си наложите да издържите още две седмици. След това състоянието й рязко ще се подобри. Господин Баджър й приготвя превъзходни гозби и което от тях успява да се задържи в стомаха й, е много полезно, както за нейното, така и за здравето на плода.