Маркъс трепна, както всеки път, когато ставаше дума за детето. Все още нямаше представа как точно да постъпи. Да я изпъди, когато се почувства по-добре? В Пипуел котидж? Ругатнята му, която последва, донякъде изненада слугите.
— Мислех, милорд — каза Спиърс, — че разговорът ни е предназначен да облекчи ума ви от тревогите по продължаващото неразположение на съпругата ви.
— Строг си като майка ми, Спиърс. Между другото, кога се очаква пристигането на обичния ми родител?
— През третата седмица на юли, по думите на господин Сампсън.
— Боже, можете ли да си представите майка ми и леля Уилхелмина заедно? Хубавичко ще си прекарат с тая балтиморска харпия. Бедната леля Гуенет — ще бъде погребана, като всички нас, под дъжда от отровни стрели, които двете непрекъснато ще си разменят.
— Майка ви изобщо не създава проблеми — каза Спиърс. — Забавна е. Не се впечатлява от глупости и мога да се обзаложа, че харпията от Балтимор бързо ще се почувства в небрано лозе. Вече споменах пред господин Баджър, че тя е надарена с въображение, което се подхранва от силния й интерес към средновековните легенди и науки. Очарователна личност, милорд, която — бих казал — никому няма да напакости.
— Е, интересите й са не само в средновековието, Спиърс. Мария Стюърт й се струва много по-земна и привлекателна от Дева Мария. Двете заедно ще ни се отразят нездравословно, опасявам се. Майка ми ме плаши с острия си език.
От вратата се раздаде покашляне. Джеймс Уиндъм беше заковал поглед в Маркъс.
— А, Джеймс, заповядай, влез. С Баджър и Спиърс разменяхме мнения за вероятния победител на конните надбягвания в Аскът следващия месец.
— Господин Баджър, най-добре е да се връщате в кухнята — обади се Спиърс — Колкото по-малко се отдаваме на тревоги — по-добре.
— Какво имаме за обяд, Баджър?
— Пържена риба треска и пушени миди, милорд. Както и много други ястия, но няма да ви отегчавам с изреждането им. Също и желиран пудинг — любим десерт на Херцогинята. От него стомахът й няма да се бунтува. Може да се опитам да приготвя и някое жабарско ядене, може би стомахът й ще приеме и картофи и гъби.
— Защо не — каза Маркъс, наблюдавайки с половин око Джеймс, който очевидно се чувстваше не съвсем на място сред странните обитатели на Чейз Парк.
Когато останаха сами, Маркъс се обърна към него.
— Какво има, Джеймс? Нещо май те притеснява.
— Мислех и се опитвах да си спомня, Маркъс. Когато намерих Херцогинята безчувствена на пода, онази книга не беше върху бюрото. Ако нямаш нищо против да отключиш библиотеката, мисля, че трябва да преровим лавиците около мястото, където книгата е открита. Възможно е да се намерят още части, които да ни подскажат допълнително къде да търсим съкровището.
— Да вървим — Маркъс взе ключа от Сампсън и братовчедите влязоха в мрачното помещение. Маркъс разтвори тежките завеси. Ярка следобедна светлина нахлу през прозорците.
— Да отворим няколко прозореца. Това място плаче за проветряване.
В това време Джеймс, коленичил до лавиците, издърпваше внимателно книгите от втория ред отдолу-нагоре. Зад първия ред други книги нямаше. Докато Джеймс връщаше книгите на местата им, Маркъс повтори същата процедура със следващия, по-горен ред. Със същия резултат. Без много коментар, те продължиха заниманието си и най-сетне от устата на Джеймс се изтръгна вик.
— Божичко, тук има нещо, Маркъс!
Ръцете му издърпаха много стар дебел том, от който изригнаха кълба задушлив прах, когато го повдигна. Беше поставен зад проповедите на някой си Джордж Комън, странстващ свещеник от началото на миналия век.
— Сложи я върху бюрото, Джеймс.
— Проклет да съм — обади се Маркъс малко по-късно. — Добре ти работи мозъкът, Джеймс.
— И майка ми е на същото мнение — каза Джеймс, самодоволно усмихнат. — Трябва да призная, че тя ми подхвърли идеята, докато не можеше да си намери място как да открие съкровището и да го скрие от вас, разбира се.
— Да погледнем последните страници.
— Маркъс, знам, че подозираш майка ми в нападението срещу Херцогинята. Разбирам, че човек от къщата трябва да е отговорен, но точно майка ми — трудно е да се преглътне.
— Оставате Тревор, ти и Урсула.
— Разбирам мисълта ти — каза Джеймс, разгръщайки внимателно страниците.