Състезанието беше вълнуващо. Един мъж от Флорида откри съкровището в дълбока дупка, но една змиорка откри пък него. Друг водолаз докопа съкровището и една акула го изяде. Искрящата синьозелена вода потъмня от кръв, която излизаше добре на цветната телевизия. Съкровището се хлъзна към дъното и Рейдър се хвърли след него, като при това си спука тъпанчето. Той го издърпа от корала, откачи колана с тежестите и се отправи към повърхността. На десет метра дълбочина трябваше да се пребори с друг водолаз за съкровището.
Двамата маневрираха напред-назад с ножове в ръце. Мъжът замахна и разсече Рейдър през гърдите. Но Рейдър със самообладанието на опитен участник хвърли ножа си и откъсна шнорхела от устата му.
Това реши нещата. Рейдър изплува и представи съкровището в близкостоящата лодка. Оказа се пакет сапун „Феърлейди“ — „най-голямото от всички съкровища“.
Победата му донесе двадесет и два хиляди долара в брой и награди, триста и осем писма от почитатели и интересно предложение от едно момиче в Мейкън, което той сериозно премисли. Беше безплатно лекуван в болница за раната от ножа и спуканото тъпанче и му сложиха инжекции против инфекция от корали.
Но най-важното беше, че го поканиха да участвува в най-голямата шоу-програма за търсачи на силни усещания „Цената на риска“.
И точно тогава дойде бедата…
Метрото спря и го извади от унеса му. Рейдър бутна шапката си назад и забеляза през пътеката мъж, който го гледаше втренчено и шепнеше на една пълна жена. Бяха ли го познали?
Веднага щом вратите се отвориха, той се изправи и погледна часовника си. Оставаха му още пет часа.
На спирка Манхасет взе такси и каза на шофьора да го закара до Ню Салем.
— Ню Салем ли? — попита шофьорът и го погледна в огледалото за обратно виждане.
— Точно така.
Шофьорът щракна радиото.
— Такса до Ню Салем. Тъй да бъде. Ню Салем.
Потеглиха. Рейдър се намръщи, като се чудеше дали това не беше сигнал. Съвсем в реда на нещата бе шофьорите да докладват на диспечерите си. Но нещо в гласа на този човек…
— Оставете ме тук — обади се Рейдър.
Плати на шофьора и тръгна надолу по тесен селски път, който криволичеше през рядка гора. Дърветата бяха прекалено малки и прекалено далеч едно от друго, за да служат за подслон. Рейдър вървеше напред и търсеше място да се скрие.
Към него се приближаваше голям камион. Той продължи да крачи, като нахлупи шапката над очите си. Но когато камионът наближи, чу глас от телевизора в джоба си: „Внимавай!“
Хвърли се в канавката. Камионът се наклони и премина покрай него, като едва не го закачи, после изскърца и спря. Шофьорът се разкрещя:
— Ето го там! Стреляй, Хари, стреляй!
Куршуми брулеха листа от дърветата, когато Рейдър се втурна в гората.
„Отново е в опасност“, говореше Майк Тери и гласът му беше остър и възбуден. „Страхувам се, че Джим Рейдър се остави да бъде подведен от фалшиво чувство за сигурност. Не можеш да си позволиш това, Джим. Не, когато животът ти е на косъм. Не, когато те преследват убийци. Внимавай, Джим, има още четири часа и половина.“ Шофьорът нареждаше:
— Клод, Хари, заобиколете го с камиона. Обградихме го.
„Обградиха те, Джим Рейдър, извика Майк Тери. Но все още не са те хванали. И ти можеш да благодариш на добрата самарянка Сузи Пийтърз от Саут Ориндж, щата Ню Джърси, Елм стрийт №12, за онзи предупредителен вик точно когато камионът връхлиташе върху теб. Тя ще се качи на сцената след няколко минути… Гледайте, приятели, нашият хеликоптер пристига на мястото. Сега можете да видите как Джим Рейдър тича и как убийците го преследват, как го обграждат…“
Рейдър пробяга около сто метра през гората и се озова на бетонно шосе, зад което се простираха гори. Един от убийците подтичваше през гората след него. Камионът беше стигнал до свързващо шосе и от разстояние около миля се приближаваше към него.
От другата страна се зададе кола. Рейдър изтича на шосето, като махаше отчаяно. Колата спря.
— По-бързо! — извика младата руса жена зад волана.
Рейдър се хвърли вътре. Жената обърна колата на шосето. Куршум проби предното стъкло. Тя натисна газта, като едва не сгази единия от убийците, който стоеше на пътя.
Колата отлетя, преди камионът да се приближи достатъчно, за да стрелят.
Рейдър се облегна назад и стисна очи. Жената се съсредоточи в карането, като наблюдаваше камиона в огледалото за обратно виждане.
„Отново спасен, извика в екстаз Майк Тери. Джим Рейдър отново беше изтръгнат от ноктите на смъртта благодарение на добрата самарянка Джанис Мороу от Ню Йорк, Лексингтън авеню №433. Виждали ли сте някога подобно нещо, приятели? Начинът, по който мис Мороу шофира и изтръгна Джим Рейдър от лапите на смъртта, е удивителен. По-късно ще интервюираме мис Мороу и тя ще ни разкаже за преживяванията си. А сега, докато Джим Рейдър бърза, може би към спасението си, а може би към нови опасности, нека чуем кратко съобщение от организатора. Гледайте! На Джим Рейдър му остават още четири часа и десет минути, за да бъде в безопасност, и всичко може да се случи дотогава.“