И така, докато гледаше нагоре към хеликоптера, Рейдър придаде на лицето си почтително изражение, сплете ръце и започна да се моли. Молеше се мълчаливо, защото публиката не харесваше религиозната показност. Но устните му се движеха. Това е предимството на човека. И те произнасяха истинска молитва. Веднъж някакъв зрител разбрал по движенията на устните, че показваният беглец се преструва, че се моли, а в същност просто си повтаря таблицата за умножение. Никаква помощ за такъв човек.
Рейдър свърши молитвата си. Като погледна часовника си, той разбра, че му остават още почти два часа.
А не му се искаше да умре. Не си заслужаваше, независимо колко много му плащаха. Трябва да е бил луд, напълно обезумял, за да се съгласи на подобно нещо…
Но той знаеше, че това не е вярно. И си спомняше, че тогава беше напълно с ума си.
Преди седмица беше в студиото на „Цената на риска“, мигаше на светлината на прожекторите и Майк Тери му стисна ръката.
— Сега, мистър Рейдър — тържествено беше попитал Майк Тери, — разбирате ли правилата на играта, в която ще участвувате?
Рейдър кимна.
— Ако приемете, Джим Рейдър, ще бъдете преследван в продължение на една седмица. Ще ви преследват убийци, Джим. Професионални убийци, хора, търсени от закона за други престъпления, на които свободата е подарена само за това единствено убийство по силата на закона за доброволното самоубийство. Те ще се опитват да ви убият, Джим. Разбирате ли?
— Разбирам — отговори Рейдър.
Той добре разбираше и двестате хиляди долара, които щеше да получи, ако оцелееше през тази седмица.
— Питам ви сериозно, Джим Рейдър. Никого не принуждаваме да си играе със смъртта.
— Аз искам.
Майк Тери се обърна към публиката:
— Дами и господа, разполагам с копие от изчерпателен психологически тест, който една безпристрастна фирма за психологическо изследване направи на Джим Рейдър по наше искане. Всеки от вас, който желае, може да получи екземпляр само срещу двадесет и пет цента, с които се покриват пощенските разходи. Тестът показва, че Джим Рейдър е здрав, уравновесен, отговорен е за всяка своя постъпка. — Той се обърна към Рейдър:
— Все още ли държите да се включите в състезанието, Джим?
— Да.
— Много добре — извика Майк Тери. — Джим Рейдър, представям ви вашите бъдещи убийци.
Бандата на Томпсън се покачи на сцената, освирквана от публиката.
— Погледнете ги, приятели — продължи Майк Тери с нескривано презрение. — Само ги погледнете. Антисоциални, напълно порочни, напълно аморални. Тези хора не следват друг закон освен извратения закон на престъпника, нямат друга чест, освен честта на страхливо наетия убиец. Те са обречени от нашето общество, което няма да търпи действията им дълго, обречени на преждевременна и безславна смърт.
Публиката ентусиазирано викаше.
— Какво ще кажете, Клод Томпсън? — попита Тери.
Клод, говорителят на бандата, пристъпи към микрофона. Беше слаб, гладко избръснат мъж, облечен старомодно.
— Смятам — каза Клод Томпсън с пресипнал глас, — смятам, че не сме по-лоши от другите. Искам да кажа, че сме както войници по време на война, те също убиват. А погледнете подкупите в правителството, в профсъюзите. Всеки взима рушвет.
Това беше неговият малък закон. Но колко бързо, с каква прецизност Майк Тери разруши разсъжденията на убиеца. Въпросите на Тери проникнаха право в мръсната му душа.
В края на разговора Клод Томпсън се потеше, бършеше лицето си с копринена кърпичка и хвърляше бързи погледи към своите хора.
Майк Тери сложи ръка на рамото на Рейдър.
— Това е човекът, който се съгласи да стане ваша жертва, ако успеете да го хванете.
— Ще го хванем — закани се Томпсън и увереността му взе да се възвръща.
— Не бъдете прекалено сигурни — предупреди го Тери. — Джим Рейдър се е бил с диви бикове, сега се бие с чакали. Тей е средният човек. Той е народът, който иска крайна разплата с вас и подобните вам.
— Ще го хванем — повтори Томпсън.
— И само още едно нещо — много меко добави Майк Тери. — Джим Рейдър не е сам. Хората на Америка са с него. Добри самаряни от всички краища на нашата голяма страна са готови да му помогнат. Невъоръжен, беззащитен, Джим Рейдър може да разчита на помощта и великодушието на хората, чийто представител е. Така че не бъдете прекалено уверени, Клод Томпсън. Средните хора са за Джим Рейдър, а те са много.
Рейдър мислеше за това, докато лежеше неподвижно в шубрака. Да, хората му бяха помогнали. Но те бяха помогнали и на убийците.