Клеопатра слезе на западния бряг на Нил и отиде с магарето си до западната подпора на едно ограждение. В него се намираше храмът на Птах — комплексът, в който се мумифицираха свещените бикове Апис и който представляваше сгради, предназначени за жреците и различните им задължения — и няколко по-малки храма в памет на отдавна мъртви фараони. Отдолу се разполагаше лабиринт от зали, стаи и тунели, които достигаха до пирамидите на няколко километри по-далеч. В този лабиринт се намираше и помещението за мумифициране, където се съхраняваха всички свещени бикове Апис, както и много балсамирани котки и ибиси. В него се влизаше през една тайна врата от самия храм на Птах, в който беше и входът за съкровищниците.
Върховният жрец излезе да я посрещне заедно с четеца на молитвите, пазителя на съкровищницата, помощниците му и обикновените жреци. Двеста мъже с гладко обръснати глави се простряха пред дребната Клеопатра; допряха смирено чела в гладките червени гранитни плочи.
— Богиньо на земята, дъще на Ра, въплъщение на Изида, царице на цариците — поздрави я върховният жрец, след като се изправи със серия поклони, докато подчинените му останаха прострени на земята.
— Жрецо на Птах, пазителю на свещените богатства, скъпи ми Ха’ем, радвам се да те видя — отвърна с усмивка Клеопатра.
Единственото, по което върховният жрец се различаваше от подчинените си, бе една огърлица. Иначе той също като тях беше избръснал гладко главата си и носеше бяла пола, закрепена непосредствено под гърдите и достигаща до прасците му. Огърлицата му, отличителният белег на върховния жрец на Птах още от времето на първия фараон, представляваше широка златна плочка, простираща се от врата до раменете и гърдите му като горната част на ризница. По ръба беше украсена с лазурити, халцедони, берили и оникси и една доста по-дебела златна ивица, оформена под формата на глава на чакал от лявата и на човешки крака и лъвски лапи от дясната си страна. Две зигзагообразни златни ивици свързваха лазуритите на гърдите му с врата му. Над тях носеше три грижливо подредени златни верижки, завършващи с украсени с халцедон дискове. Над тях имаше още шест златни верижки, на които висяха украсени със скъпоценности златни кръстове — три по-високо, три по-ниско.
— Преоблечена си — установи жрецът.
— Александрийците ме прогониха.
— О!
Ха’ем я поведе към двореца си, четвъртита варовикова постройка, украсена с йероглифи и декоративните надписи на всеки върховен жрец, служил някога на Птах, богът-сътворител, създал Амон Ра. До вратата бяха издигнати статуи на мемфиската троица на Птах: самият бог — права мъжка фигура, увита до врата с белите превръзки на мумия и с череп вместо глава; Сехмед, жена му, с глава на лъвица; и лотосовият бог Нефертем, увенчан със свещени сини лотосови цветове и бели щраусови пера.
Отвътре постройката бе прохладна, с бели стени, украсени с орнаменти и фрески, и обзаведена със столове и маси от слонова кост, абанос и злато. В стаята влезе някаква жена, привлечена от гласовете. Беше с типични черти на египтянка, изключително красива, типична представителка на усъвършенствалата се с хилядолетия каста на египетските жреци. Носеше черна перука, едва докосваща голите й рамене, тръбовидна долна рокля от плътно бяло ленено платно и лека горна рокля от онзи ленен плат, който можеше да се произведе само в Египет — фин и прозрачен.
Тя също се простря по очи пред царицата.
— Тач’а — възкликна Клеопатра. — Майко моя.
— Само за три години — отвърна жената на Ха’ем. — Гладна ли си?
— Имате ли достатъчно?
— Справяме се, дъще на Ра, дори в тези трудни времена. Градината ми се напоява с добър канал от Нил, слугите ни отглеждат достатъчно.
— Можете ли да нахраните спътниците ми? Само трима са, но бедният Аполодор яде много.
— Ще се справим. Седни, седни!
По време на скромната вечеря с плосък хляб, дребна пържена риба, форми и ечемичена бира Клеопатра им разказа за случилото се.
— Какво смяташ да правиш? — попита я Ха’ем.
— Да взема достатъчно пари от вас, за да си наема войска в Юдея и Набатея, а също и във Финикия. Потин възнамеряваше да ограби хамбарите им, така че не вярвам да срещна трудности в намирането на добри войници. Когато Метел Сципион тръгна от Сирия миналата година, там не остана никой способен да се сражава, така че предполагам, че няма да срещна трудности, стига да избягвам крайбрежието.