Тача прочисти гърлото си:
— Съпруже, трябва да обсъдим още нещо с фараона.
— Търпение, жено, търпение! Нека свършим първо с това. Как ще се справим с Александрия? Разбирам съображенията за построяването й и признавам, че не е зле да имаме хубаво пристанище на Средното море, по-добре укрепено и не толкова затънало в кал като стария Пелузиум, ала Александрия е един паразит! Тя изсмуква всичко от Египет, а не дава нищо в замяна.
— Знам. Научихте ме на това още когато живеех тук и ако властта ми беше стабилна, щях да взема мерки за изправянето на тази несправедливост. Знаеш, че Египет не може да се отдели от македонската Александрия, Ха’ем. Вредата вече е нанесена. Ако аз като фараон реша да я изоставя и да царувам в Мемфис, Александрия ще вдигне многочислени войски и ще ни смаже. Египет това е Нил. Не можем да избягаме далеч от реката. Толкова е просто, „Нахута“ не го ли доказа? Ветровете лесно закарват бойните кораби на юг, чак до първия праг, течението на Нил ги връща. Истинският Египет ще се превърне в роб на македонци, мелези и римляни. Защото римските войски скоро ще се появят.
— Това, богиньо на земята, ме довежда до най-съществения въпрос.
Клеопатра присви жълтеникавозелените си очи; намръщи се:
— Наводнението на смъртта.
— Два пъти подред. Последното е само осем стъпки; нечувано! Народът на Нил се вълнува.
— За глада ли? Естествено.
— Не, за фараона.
— Какво по-точно?
Тач’а остана в стаята. Като жрица-музикант на храма и съпруга на върховния жрец тя бе привилегирована.
— Дъще на Ра, говори се, че Египет няма да получи вода, докато царицата не забременее и не роди мъжко отроче. Задължение на жената-фараон е да бъде плодовита, да ни закриля от Крокодил и Хипопотам, да им попречи да смучат водите на Нил през ноздрите си.
— Знам го не по-зле от теб, Ха’ем! Защо си правиш труд да ми повтаряш неща, които си ми набивал в главата още като дете? Тревожа се за това ден и нощ! Ала какво мога да сторя? Съпругът ми е още дете и предпочита истинската си сестра пред мен. Кръвта ми е смесена с Митридатовата, нямам достатъчно от Птолемеевата в жилите си.
— Трябва да си намериш нов съпруг, богиньо на земята.
— Няма достоен. Няма! Повярвай ми, Ха’ем, ще удуша тази малка усойница при първия удобен случай! И Арсиное! Ние сме известни с това, че се избиваме едни други! Ала от династията на Птолемеите останахме само четирима: две момчета и две момичета. Няма други мъже, на които бих отдала девствеността си, а в името на Египет не бих се свързала с човек без божествено потекло! — Тя изскърца със зъби. — Сестра ми Береника опита! Ала римлянинът Авъл Габиний я измами, предпочете да върне на трона баща ми. Береника загина от ръката на собствения ни баща. И ако не внимавам, аз ще последвам съдбата й.
От едно тясно прозорче в стената проникваше сноп светлина; в него танцуваха прашинки. Ха’ем протегна дългите си слаби ръце с разперени пръсти, преплете ги пред светлината във формата науреус, свещената змия.
— Видях странни и настоятелни знаци — заговори той. — Все говорят за някакъв бог, идващ от запад… — бог, идващ от запад. Съпруг, достоен за царицата-фараон.
Клеопатра настръхна, потрепери.
— Бог, идващ от запад ли? От царството на мъртвите? Искаш да кажеш, че Озирис ще се възкачи от царството на мъртвите, за да се съвкупни с Изида?
— И тя да роди мъжка рожба — добави Тач’а. — Хор.
— Как е възможно? — запита Клеопатра като жена, а не като фараон.
— Ще поживеем и ще видим — отвърна Ха’ем; изправи се със серия поклони. — Междувременно, царице на царете, ще се наложи да съберем добра войска.
Два месеца пътува Клеопатра из Сирия, за да събира наемници. Всички царства на стара Сирия печелеха много, като обучаваха войници, смятани за най-добрите в света наемни бойци. Това бяха идумейците и набатейците. Най-способни обаче бяха евреите. Клеопатра лично отиде до Ерусалим. Там най-накрая се запозна със знаменития Антипатер… и веднага го хареса. С него беше вторият му син, Ирод (за чувствата си към този надменен грозен младеж тя не беше толкова сигурна). Иначе и двамата бяха изключително умни и алчни. Златото й, увериха я те, можеше да купи както подкрепата, така и войските им.
— Виждаш ли — рече Антипатер, изумен, че тази потомка на такава велика династия говори безупречно арамейски, — аз дълбоко се съмнявам в шансовете на Помпей Велики да победи този мистериозен воин от запада, Гай Юлий Цезар.