— Откъде знаят кога ще е битката? — попита Помпей.
— Малкият цар е пристигнал, това е много рядко събитие. Прекалено е млад, за да командва (някой си Ахил води войската му), ала явно битката няма да има официална тежест, ако не присъства.
Помпей седна и написа писмо до цар Птолемей с молба веднага да бъде приет.
До края на деня не се получи отговор и Помпей размисли върху някои неща. Преди две години това писмо щеше да бъде прието като послание от боговете, направо от Олимп. Сега невръстният цар можеше да протака колкото иска.
— Чудя се колко щеше да му е нужно, за да отговори на Цезар — сподели малко разочаровано той пред Корнелия Метела.
Тя го потупа по ръката:
— Съпруже, не си струва да се безпокоиш и за това. Египтяните са странни хора, сигурно и обичаите им са такива. Освен това тук още може да не знаят за Фарсалус.
— Това не го вярвам, Корнелия. Сигурен съм, че дори и царят на партите знае вече за Фарсалус.
— Лягай си. Отговорът сигурно ще дойде утре.
Предадено от Филип на един най-обикновен чиновник, на Помпеевото писмо му бяха нужни няколко часа, за да изкачи йерархичната стълбица на египетската бюрокрация. Египет, така казваше пословицата, можел да дава уроци по бюрокрация дори на гърците в провинция Азия. Малко преди залез то достигна секретаря на секретаря на Потин, главния шамбелан. Той погледна странния печат и подсмръкна. Лъвска глава с буквите ГН ПОМП МАГН около гривата й.
— Серапис! Серапис! — възкликна секретарят и изтича при секретаря на Потин, който пък от своя страна моментално се завтече към главния шамбелан.
— Велики шамбелане! — промълви задъхано чиновникът, стискайки малкия свитък. — Писмо от Гней Помпей Велики!
Облечен с ефирната си пурпурна ленена роба, тъй като бе свършил със задачите за деня, Потин скочи от кушетката си, грабна свитъка и се втренчи в него с невярващи очи. Това беше! Не можеше да не е!
— Извикай веднага Теодот и Ахил — нареди той, седна на бюрото си и разчупи крехкия червен восък.
С треперещи ръце разви единствения лист фанийски папирус и с мъка започна да разчита разкривените гръцки букви.
Докато се появят Ахил и Теодот, той бе прочел всичко и седнал на стола си, гледаше през обърнатия на запад, към оживеното пристанище на Пелузиум, прозорец.
— Какво има? — попита Ахил, египетско-македонски мелез с ръста на македонските си предци и тъмната кожа на египетските.
Дребен мъж към четирийсетте и професионален войник, откакто се помни, той много добре съзнаваше, че рано или късно трябва да разгроми войската на царицата, ако иска да се спаси от изгнание и разорение.
— Виждате ли онези три кораба? — посочи Потин.
— Строени в Памфилия, както личи от носовете им.
— Знаете ли кой се намира на един от тях?
— Нямам никаква представа.
— Гней Помпей Велики.
Теодот изписка и се отпусна тежко на един стол. Ахил стегна мускулите на голите си ръце, скръсти ги на гърдите си върху твърдата кожена ризница и възкликна:
— Серапис!
— И аз така казвам — съгласи се главният шамбелан.
— Какво иска?
— Аудиенция при царя и безпрепятствен достъп до Александрия.
— Трябва да повикаме царя — предложи Теодот и стана. — Аз ще го доведа.
Потин и Ахил не възразиха: каквото и да решат, трябваше да е в името на царя, който засега слушаше всичко, което му кажеха съветниците му. Той, разбира се, нямаше думата, ала все пак имаше право да ги чуе.
Тринайсетият Птолемей се беше натъпкал със сладкиши и не се чувстваше особено добре. Щом обаче научи кой чака на борда на тези три триреми, гаденето му веднага изчезна и се смени с любопитство.
— О, ще го приема ли, Теодоте?
— Това тепърва ще се решава — отвърна възпитателят му. — Сега сядай, слушай внимателно и не прекъсвай… велики царю.
Потин седна на стола си и кимна на Ахил:
— Кажи ти първо мнението си, Ахиле. Какво да правим с Гней Помпей.
— Ами, писмото му не ни казва много, просто моли за аудиенция и за безпрепятствен достъп до Александрия. Разполага с три кораба, без съмнение и с известен брой войници, но нищо, от което да се притесняваме. Смятам, че трябва да го приемем и да го изпратим за Александрия. Предполагам, че е тръгнал към приятелите си в Африка.
— Да, ама междувременно ще се разчуе, че е дошъл тук, помолил е за помощ и я е получил — възрази Теодот. — Той загуби при Фарсалус! Можем ли да си позволим да предизвикваме победителя му, великия Гай Цезар?