Потин изслуша внимателно и двамата.
— Засега — отбеляза той — тезата на Теодот е по-силна. Ти какво смяташ, велики царю?
Дванайсетгодишният цар на Египет се намръщи сериозно:
— Съгласен съм с теб, Потине.
— Добре, добре! Продължавай, Теодоте.
— Помислете, моля ви! Помпей Велики изгуби борбата за запазване на властта си в Рим, най-могъщата държава на запад от Партското царство. В завещанието си покойният цар Птолемей Александър обрече Египет на Рим. В съгласие с това завещание ние в Александрия въздигнахме на трона бащата на настоящия ни цар. Марк Крас се опита да анексира Египет. Ние успяхме да го избегнем, като подкупихме същия този Гай Цезар да потвърди правото на Авлет върху престола. — Слабото, гримирано, болнаво лице на Теодот се изкриви от тревога. — Ала сега този същият Гай Цезар е, така да се каже, владетел на света. Как можем да си позволим да му нанесем такава обида? Той може с едно изщракване на пръстите да вземе каквото е дал — независимостта на Египет. Нашето благоденствие. Да стане господар на богатствата и живота ни. В момента вървим по ръба на бръснач! Не можем да си позволим да обидим Рим в лицето на Гай Цезар.
— Прав си, Теодоте — съгласи се Ахил и потърка устни с кокалчетата на ръката си. — Ние си имаме наша война тук, тайна война! Не можем да привличаме вниманието на Рим. Я си представете, че Рим изведнъж реши той да уреди проблемите ни! Това старо завещание още е в сила. Все още е в Рим. Предлагам утре сутринта да изпратим известие на Гней Помпей, че няма да получи нищо. Да го отпратим веднага.
— Ти какво мислиш, велики царю? — попита Потин.
— Ахил е прав! — извика тринайсетият Птолемей, сетне въздъхна дълбоко. — О, как ми се искаше да го видя.
— Теодоте, имаш ли нещо да допълниш?
— Имам, Потине. — Възпитателят стана, отиде зад момчето и прокара пръсти през гъстата му руса коса и по тънката му шия. — Не мисля, че предложението на Ахил е достатъчно изгодно за нас. Разбира се, могъщият Цезар няма да тръгне да преследва Помпей лично. За това си има флоти и войски, легати със стотици. Както знаем, сега той обикаля провинция Азия като същински цар. Къде ли е в момента? Носи се мълва, че е в родината на дедите си, Илион, древната Троя.
Малкият цар затвори очи; облегна се на Теодот и задряма.
— Защо — продължи Теодот — не изпратим на могъщия Цезар подарък от името на царя на Египет? Защо не му подарим главата на врага му? — Той раздвижи кокетно дългите си мигли. — Казват, че мъртвите не хапели.
Четиримата се умълчаха.
Потин събра ръце върху бюрото си и се втренчи замислено в събеседниците си. Сетне вдигна големите си сиви очи:
— Прав си, Теодоте. Мъртвите не хапят. Ще изпратим главата на врага на Гай Цезар.
— Ала как ще го направим? — попита Теодот, горд, че той пръв се е сетил за този план.
— Оставете на мен — обади се бързо Ахил. — Потине, пиши на Помпей от името на царя, че ще получи аудиенция. Аз лично ще му го занеса и ще го примамя на брега.
— Може би ще поиска да дойде с охрана — предположи Потин.
— Несъмнено. Виж, аз случайно познавам един човек, един римлянин, когото и Помпей познава. И ще му се довери.
На заранта Помпей, Секст и Корнелия закусиха корав хляб и възсолена водица.
— Да се надяваме — отбеляза Корнелия, — че ще можем поне да се заредим с провизии в Пелузиум.
В каютата влезе Филип, освободеният роб, с грейнало лице.
— Гней Помпей, писмо от царя на Египет! На най-фин папирус!
След като счупи печата и разгъна свитъка — наистина най-фин папирус! — Помпей прочете кратката бележка на гръцки, мърдайки беззвучно устни.
— Е, ще имам аудиенция. След час ще дойде кораб да ме вземе. — Той вдигна стреснато поглед. — Богове, трябва да се обръсна… и официалната ми тога! Филипе, повикай веднага слугата ми.
След известно време той вече стоеше в цялото си величие на проконсул на Рим заедно с Корнелия Метела и Секст от двете си страни и чакаше някой величествен, позлатен кораб да излезе от пристанището и да го вземе.
— Сексте — обади се неочаквано той.
— Да, татко?
— Какво ще кажеш да си намериш някакво занимание за известно време?
— А?
— Иди пикай от другия борд на кораба, ако щеш! Или си почисти носа! Каквото искаш, само ни остави малко насаме с мащеха ти!