— О! — усмихна се Секст. — Да, татко. Разбира се, татко.
— Добро момче — отбеляза Помпей, — само малко бавно схваща.
Преди три месеца Корнелия Метела би намерила цялата тази размяна на реплики за скандална; сега се засмя.
— Снощи ти ме направи много щастлив мъж, Корнелия — рече Помпей и се притисна до нея.
— А ти ме направи много щастлива жена, съпруже.
— Може би, любов моя, трябва да предприемаме повече дълги презморски плавания заедно. Не знам какво щях да правя без теб след Митилена.
— И без Секст — добави бързо тя. — Той е прекрасно момче.
— Той е по-близък по години до теб, отколкото аз! Утре навършвам петдесет и осем.
— Аз го обичам много, но Секст е дете. Харесвам повече зрелите мъже. Всъщност стигнах до заключението, че ти си на най-подходящата възраст за мен.
— В Серика ще е прекрасно!
— Щом казваш.
Те продължиха да разговарят приятелски, докато Секст не се върна намръщен.
— Един час вече мина, а царският кораб никакъв го няма — отбеляза той. — Само онази лодка.
— Идва насам — обяви Корнелия Метела.
— Може би това е — предположи Помпей.
— За теб? — попита хладно жена му. — Не, никога!
— Не забравяй, че вече не съм първият мъж в Рим. Просто един уморен римски проконсул.
— Не и за мен! — изсъска Секст през зъби.
Лодката, всъщност не чак толкова малка, вече се беше доближила до триремата. Облеченият с ризница мъж на кърмата вдигна глава.
— Търся Гней Помпей Велики! — провикна се той.
— Кой го търси? — попита Секст.
— Ахил, главнокомандващ войската на царя.
— Качи се при нас! — покани го Помпей и му посочи една въжена стълба.
Корнелия Метела обаче стисна дясната ръка на мъжа си. Помпей я погледна изненадан:
— Какво има?
— Съпруже, това не ми харесва! Каквото и да иска този човек, отпрати го! Моля те, да вдигаме котва и да се махаме! Предпочитам да ям корав хляб през целия път до Утика, само и само да не оставам тук!
— Не се безпокой, няма нищо страшно.
Помпей се освободи от ръката на жена си и излезе да посрещне Ахил. Приближи се към него с усмивка:
— Добре дошъл, Ахиле. Аз съм Гней Помпей Велики.
— Виждам. Всеки познава лицето ти. Твои статуи и бюстове могат да се видят из целия свят! Дори в Екбатана, ако вярваме на мълвата.
— Няма да е за дълго. Сигурно вече ги събарят и издигат Цезарови.
— Не и в Египет, Гней Помпей. Ти си истински герой за нашия невръстен цар, той жадно поглъща книгите за бойните ти успехи. Толкова е възбуден от възможността да се срещне с теб, че не е спал цяла нощ.
— Не можа ли да намери нещо по-добро от тази лодка? — озъби се Секст.
— О, това е заради хаоса в пристанището — не се смути Ахил. — Пълно е с военни кораби. Един от тях се блъсна по невнимание в царската ладия и я проби. Виждате сами какъв е резултатът.
— Нали няма да си намокря тогата? Не мога да се явя мокър пред царя — пошегува се Помпей.
— Суха е като стар кокал — успокои го Ахил.
— Съпруже, моля те, недей! — прошепна Корнелия Метела.
— Съгласен съм, татко, не приемай тази обида! — подкрепи я Секст.
— Наистина, това неудобство е следствие на нещастно стечение на обстоятелствата — оправда се с усмивка Ахил, показвайки дупката от липсващите си два предни зъба. — Даже докарах един познат, за да разсея подозренията. Виждаш ли онзи човек с униформа на центурион?
Зрението на Помпей вече не беше особено добро, но той беше установил, че ако присвие очи, все пак ще успее да познае човека. Той го направи и нададе характерния пиценски възглас на радост (галски, би го нарекъл Цезар).
— О, не мога да повярвам! — той се обърна към Секст и Корнелия Метела с грейнало лице. — Знаете ли кой е този долу? Луций Септимий! Един от фимбриевите главни центуриони от старите времена в Понт и Армения! Награждавал съм го неведнъж, след това заедно стигнахме пеша почти до Каспийско море. Върнахме се, защото ни хвана малко страх. Хей! Луций Септимий!
След това вече щеше да е грубо да разваля настроението му и Корнелия Метела се примири да го изпрати с предупреждение да внимава. Секст се обърна към двама центуриони от Първи легион, които бяха настояли да ги придружат от Пафос.
— Дръжте го под око — предупреди той шепнешком.