Най-тревожни бяха двете известия, които се получиха следобед на седемнайсетия ден на януари: първото — че Лентул Спинтер напуснал Анкона и се оттеглил в Аскулум Пицентум с десетте си кохорти; и второто — че Цезар бил приет с почести в Анкона. Сенатът веднага се събра на заседание.
— Невероятно! — закрещя известният като мълчаливец Филип. — С пет хиляди души Спинтер няма смелост да се изправи срещу Цезар и хиляда войници! Какво правя още в този Рим? Защо не съм отишъл да се хвърля в краката на Цезар? Този човек ви върти на малкия си пръст! Вие сте точно такива, каквито винаги ви е наричал — „кушетъчни военачалници“! А напоследък това важи и за теб, Помпей „Велики“!
— Аз не съм отговорен за изпращането на Спинтер в Анкона! — заоправдава се той. — Това решение, Филипе, доколкото си спомням, беше на целия сенат! И ти гласува за него!
— Ще ми се да бях гласувал за избиране на Цезар за цар на Рим!
— Затваряй си вонящата уста! — закрещя Катон.
— А ти, нещастен политически лицемернико, затваряй своята! — не му остана длъжен Филип.
— Ред! — обади се вяло Гай Марцел Малкия.
Това постигна по-добър ефект от виковете — Филип и Катон се усмириха и седнаха, хвърляйки си изпепеляващи погледи.
— Събрали сме се да решим какво ще предприемем — продължи Марцел Малкия, — не да се караме. Мислите ли, че в лагера на Цезар има такива спречквания? Абсурд, Цезар не би търпял такова нещо. Защо да го търпят римските консули?
— Защото римските консули са слуги на Рим, а Цезар иска да е господар на всички! — обади се Катон.
— О, Марк Катоне, защо продължаваш да правиш нещата толкова трудни, защо все пречиш? Аз искам да чуя отговори, не празнословия или глупави въпроси. Какво ще предприемем в тази криза?
— Предлагам — обади се Метел Сципион — сенатът да назначи официално Гней Помпей Велики за главнокомандващ на всички войски и легати.
— Съгласен съм, Метел Сципионе — намеси се Катон. — Който е предизвикал кризата, трябва да я разреши. Предлагам Гней Помпей за главнокомандващ!
— Я слушайте — изръмжа Помпей, на когото не убягна фактът, че Катон вече не го наричаше „Велики“. — Ти го спомена и онзи ден и на мен никак не ми хареса! Не аз съм предизвикал тази криза, Катоне! Точно ти я предизвика! Ти и останалите ти другарчета от добрите люде! Сега очакваш аз да ви спасявам! Добре, но не ме обвинявайте, че съм я предизвикал! Защото ти, Катоне, си виновникът!
— Ред! — въздъхна Марцел Малкия. — Имаме предложение, но надали ще се наложи да ставаме за гласуването. Който е „за“, да вдигне ръка.
Сенатът гласува почти единодушно за избиране на Помпей за главнокомандващ на републиканските войски и легати.
Марк Марцел се изправи и заговори:
— Уважаеми сенатори. От Марк Цицерон научих, че набирането на войски в Кампания върви мъчително бавно. Как можем да ускорим този процес? Трябва да си осигурим повече войници.
— Ха, ха, ха! — изсмя се гръмко Фавоний, подразнен от острата забележка на Помпей към приятеля му Катон. — Кой все се хвалеше, че било достатъчно да тропне с крак, за да вдигне цяла Италия? Кой?
— Кой, Фавоний, има четири крака, мустаци и дълга гола опашка? Млъквай сега! — изръмжа Помпей.
— Говори по същество, Помпей — направи му забележка Гай Марцел Малкия.
— Добре, по същество тогава! Ако мобилизацията в Кампания се проточва толкова бавно, можем да виним само този, който я провежда. Като Марк Цицерон, чиито мисли сигурно са заети с някой неясен ръкопис вместо с книжата за записване на доброволци. Трябва да съберем хиляди войници, уважаеми сенатори, и вие току-що натоварихте мен с тази задача. Мен! И аз ще ги събера. Ала това ще стане много по-бързо, ако плъховете, щъкащи из Римската клоака, не ми се мотаят в краката.
— Мен ли наричаш плъх? — изкрещя Фавоний и скочи от мястото си.
— О, я сядай, нещастнико! Отдавна съм те нарекъл плъх! Седи си на задника, Фавоний, и не се бъркай, където не ти е работа!
— Ред! — призова отегчено Марцел Малкия.
— Точно това е проблемът на тази гнила институция! — продължи жлъчно Помпей. — Всички си мислите, че имате право на мнение! Всички си мислите, че можете да участвате в управлението! Всички си мислите, че взимате демократични решения! Добре, нека да ви кажа нещо! Войска не може да се командва по демократичен начин. Ако опиташ да го направиш, те ще вдигнат бунт. Думата на главнокомандващия е закон! ЗАКОН! Сега аз съм главнокомандващ и няма да позволя на някакви малоумници да ме поучават и обиждат!